Нещата обаче излязоха извън контрол. Баща ми стана непреклонен; не знам откъде черпеше тази сила да ми заповядва по този начин... а аз се дърпах.
В замъка ни започнаха да прииждат разни мъже... млади и стари, красиви и грозни, бедни и богати. Аледар беше като на продан - прием след прием седях до баща си, от лявата му страна... в женски дрехи, никакви конюшни вече...

Огромна приемна зала, залата на Армания. Безброй ухилени лица, лицата на гостите.... ''принцесо, колко сте красива''... ''принцесо, вие сте звезда''... бля-бля, глупости. Стоя и гледам все по-мрачно с тайната надежда, че ще ги откажа от това да ме ухажват така гнусно и престорено... като всяка жена исках да бъда оценена заради това, което съм, а не заради... трона.
Груба съм; на всеки комплимент отговарям с полуобида; iroнизирам, а те ми се мазнят... baща ми гледа благосклонно; аз се муся и дърпам гневно краищата на скъпата си дреха; хапя си устните... омръзнало ми е да ме оглеждат вече... спомних си за Ариан Мага... сега си спомних с умиление за него, той наистина искаше да ме научи нещо... и никога не се е държал подмазвачески, искаше да си свърши работата, а аз му се качих на главата...

Na последната вечер от пира... баща ми обяви годежа... с принца на Хараде... хубав момък, само дето... като ме докосна... като ме хвана за ръка... и ми стана неприятно... дръпнах я, а той се направи, че не разбира, и пак стисна ръката ми в изпотената си dlan...
Ядосах се.
Същата ве4ер...
Същата ве4ер заминах.