Баща ми никога не ме е насилвал... остави ме да раста на свобода; може би защото твърде рано разбра, че не може да ме удържи. А аз рано разбрах, че ако някой се опита да ме върже, ще ме загуби; така и ставаше нататък из живота ми. Места, хора, чувства - не обичам нищо да ме връзва. Почувствам ли се обездвижена, започвам да гасна...
та живеех си безгрижно до 16-тата си година. Тогава баща ми започна да се оглежда за принцове... да ме задомява демек. Ама как можеш да задомиш вятъра? Напразно плаках и му се молих, казвах му, че не искам, не искам, рано ми е. А той вика - спокойно, само ще те сгодя... пък сватбата шще я направим след две години, след три... ще се опознаете с него, всичко ще е наред. Аледар, вика ми, това царство се нуждае от мъжка ръка... а и теб като те гледам, ти трябва някой да те обуздава...
А аз се запънах - не та не! Да ме обуздава? Аз да не съм кобила!