Спомням си часовете по магия...
Ариан Мага се е надвесил над мен и ми дудне нещо в ухото... а аз гледам навън през прозореца на кулата... мисля си за контузията на коня си, нещо куцаше сутринта...
-- Аледар!!!!-- стряска ме той.--Събудете се, мадам!!! Важно е да усвоите това, защо не внимавате?
-- За какво ми е да знам как да превръщам муха в сребърна лъжица? -- питам недоумяващо, разбудена от воплите му.
-- Принесо, това го правихме в4ера... сега ви у4а как да говорите със змиите... Не ме ли слушахте, цял 4ас ви обяснявам!!!
-- Ъъъъ... Не ми се слуша така или иначе. Отивам в конюшните....
излизам от стаята, която е затрупана с шишета, книги, оръжия, кожи, рисунки, подправки, бурканчета, вълшебни предмети... Чувам гласа на Ариан Мага как се носи след мен.... щял да каже на баща ми, дрън-дрън... представям си, как му трепери брадата чак от възмущение... Нашият дворцов Маг... негово Магьосничество 2 степен маг на Армания... старчето...