Край първи...

Седя на пода на банята; малка и тъмна баня, без удобства... крушка от 40 вата... мъждукаща. Капеща вода.
Коленете ми са обгърнали легена, дига се лека пара, съвсем лека... водата вътре в легена е топла, с температурата на кръвта ми...
Седя си... и се усмихвам. Малко демонично изглеждам... може би, не знам, не мога да се видя отстрани.
Студено ми става, подът е циментов... не ми е удобно, никак даже... но знам, че скоро няма да ми пука.
Вдигам шишето... почти съм го изпразнила. Това беше първото ми питие, съвсем първото... досега не съм опитвала алкохол, дори и бира... особено пък бира:((... отпивам от парещата жълта течност, една глътка само; лицето ми се свива от болка, гърлото ми протестира... а топлината се спуска по гърдите ми.
Събрах смелост. Най-сетне! Няма да съм мижитурка повече, няма! Ще умра така, както аз искам...
Вдигам ножа... остър е, това ми харесва; винаги съм обичала оръжията, какво пък толкова; знам, това не съответства на представите ви за женски интереси, ама не ми пука. Ножа... да не се разсейвам, ножа... опипвам с пръст острието... усмихвам се. Това май съм го правила и преди, знаеш ли... само че по друг начин... жалко за усилията, напразно... тогава не успях... ама сега...
Хващам го решително, няма какво повече да се колебая. Прекарвам го бързо ( така по-малко боли, като е бързо) през едната китка... после през другата. Болката ме прерязва... не спирам, не мога да спра до тук... потапям ръцете си във водата, така... така кръвта тече по-бързо, изтича по-бързо... водата червенее... става мътна...
Коленете ми отслабват натиска... нещо... става ми... толкова въздушно... та... аз.... аз.... тласъците... сърцето ми се превръща в мой убиец, защото равномерно изтласква кръвта ми... помпичката се самоубива... болката пуслира, пулсира... първо ме влудяваше тази болка, сега не ми пука вече... и защо ли трябва да ми пука... убивам един труп, който не е способен нито да обича, нито да мрази... или по-точно обича всички еднакво... някои хора не могат да се примирят с това... че трябва да... болката... не я чувствам вече... изтича с кръвта ми...
БОЖЕ, КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИВА

не мога да мисля... само... гледам... кървавата вода... аз...

аз...