не вякое злато сияе, но златото на дракона свети. макар и не със собствена светлина. на връх купчината, където драконът спи има малка кристална кутийка. той я е затиснал между лапите си и е положил глава върху нея. отвътре е натъпкана с черно кадифе, но това което кадифето загръща и пази от нараняване свети така силно, че то изглежда почти нематериално прозрачно. това е източникът на светлина, който кара цялото съкровище да сияе, самата кристална кутийка изглежда като изтъкана от жив огън ...

и това наистина е така. драконът не смее да погледне вътре, затова е сложил и черно кадифе, но то не помага особено. всеки път когато неволно се загледа вижда живия огън вътре и образа на онази, от която го открадна, гърчещ се сред пламъците му ... той не е забравил нищо. още помни как я издебна и в нейно отсъствие отмъкна силата й. драконът знае, че огънят няма да е вечен, че тя гори в него, и той ще живее докато живее и тя. и това е единственото нещо от което го е страх ...

защото живият огън го е оковал, той няма нужда да бъде пазен и охраняван. но драконът вече е негов роб. живият огън бе последното нещо, което добави към имането си. и заради него извърши най-големите жестокости. драконът отдавна вече не грабителства, затворил се е в замъка си и живее единствено с желанието да погълне колкото се може повече от светлината и топлината на огъня, те са по силни и проникващи и от тези на огнедишащата планина на която е кацнал замъкът му.

но не може да ги опази само за себе си. те се промъкват на вън и превръщат пустинните му мрачни владения в зелен рай. а той не усеща нищичко от живителната им сила. някой ден, когато пламъкът угасне, и драконът ще угасне заедно с него, всичкото му злато ще престане да свети, и замъкът, владенията, и целият му свят ще си станат отново грозни и отблъскващи каквито си бяха. а самият дракон ще бъде просто купчина непотребни люспи ...

затова дори в съня си, така здраво е хванал своя живот в лапи. опашката му бие конвулсивно с острия си шип каменните плочи на пода. а той отново сънува, че когато се събуди ще е безсмъртен, че отново ще лети и увеличава съкровището си ... а когато се събуди отново ще установи, че вече всичко е ограбено, сринато и изпепелено ... че единственият живот наоколо е резултат от действието на тази непонятна сила ... живият пламък ...

... и че живият пламък е изчезнал !!!



... един бял гарван лети бързо, стискайки внимателно в човка малка перличка. тя не може да го ослепи нито изгори, неговата белота отразява всичко и й го връща удвоено. той лети над гората, онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...