а отвъд гората все още има живот. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...

тук вече не тече вода. от нявга бързия ручей не е останала и плитка суха браздица дори. дърветата скърцат жално със съсухрени гласове, а обезлистените им клони ден по ден се ронят и трошат. дневните жеги отдавна са изсушили всичката растителност, отдавна се е насипала на прах по земята, и отдавна студените нощни виелици са я разнесли навсякъде. наситили са въздуха, набили са я в скалите ... всепроникваща прах ... и пепел ... пепелта на един изчезнал град ... град, който сякаш никога не го е имало ...

... а отвъд гората все още има живот. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...

там потоците все още текат. а водите им са бързи, чисти и студени. водопадите искрят с ослепителни пръски по-красиво от всякъде другаде. тревите се поклащат от топъл привечерен вятър, а дърветата хвърлят прохладните си сенки из обедните жеги.

... поляните са затрупани с цветя, но няма кой да им се радва. буйна зеленина е заляла равнините, но няма пасящи стада. дърветата шумолят примамливо с листа, но няма птиче гнездо сред клоните им. вировете пустеят, единствено вода ги изпълва. жива душа не припарва в този иначе прекрасен кът ...

защото това са земите на дракона. замъкът му е от другата страна на низината, точно в подножието на бълващата дим планина. замъкът, който никой не е виждал. защото никой не е достигал до него. поне не жив. гората, тя пази тези земи от натрапници. никой не е успявал да я премине. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...