Привилегирова се възможността за един принципно рационализируем, респ. прозрачен числов ред. Привилегироват се простите количества, общото бива предпоставяно като количествена съвкупност, същото предопределя различното субстанциално, преди всичко А=А и едва от това следва всичко останало. Но изказването на А ей-сега е нещо изначално различно от А като "изказано за вечни времена". Как така прие императивно, че А е самоидентично "за вечни времена"?

Това не е така.

Нали принципно рационализируемият универсум на математиката е потенциално безкраен?

Математиците НЕ обичат безкрайности. НЕ обичат безкрайности. Мразят ги!

Нали се опитвах да те убеждавам, че дори първото, с което се сблъскваш - тялото си - в качеството си на знак за самия теб, е вече нещо различно от теб. Всяко възможно отъждествяване е вторично приемане на знака (нещо друго) за "същото". Ти не можеш да се домогнеш до същото ако предварително не речеш да нарочиш другото за същото. И едва оттук нататък следват теоретизациите и хипотетико-дедуктивните извеждания. Спри да нарочваш и почни да изследваш кое те кара да се отъждествяваш с нещо друго, за да го представяш за "същото". И не е ли това абсурд, по-голям и от "моите писаници"? И още: не си ли ти, който решава да вярва и да си мисли, че "сетивата му там са програмирани за нещо си..."? Въпросното програмиране е спогодба, която произволно взема дадена асиметрия от т.нар. "действителност", за да си създава причинни връзки в областта на биологията, физиологията на ВНД, психологията и пр. Но всичко това е, така да се каже, назоваване на онова там вън... на езика на биологията...етс.

И това не е така. Каквото и да кажеш, винаги мога да ти кажа, че не е така. Ще се получи истинска философска дискусия! Даже мога да изсмукам аргументи от пръстите си .