Освен това си гении в областа на физиката, математиката, медицината, музиката, литературата, белетристиката, футбола, изобразителното изкуство и пластичната склуптора в рамките на твоето си ограничено познание в тези области на човешката дейност. С други думи можеш да си въобразяваш, че си всичко каквото си помислиш, че си и след това да си го доказваш на самия себе си с разни псевдо-логични разсъждения.
Това, което изброяваш, не са някакви области на "живота" или "действителността сама по себе си", а чисто и просто структури на съзнанието със своя специфика, които нямат свое битие извън конвенционалния функционализъм и всекидневна подръчност на познаващия и действащ субект. Изброените от теб уж "области" са нищо извън рамката на прагматично наложената ти субект-обектна форма на световно конституиране. Бих могъл да ги нарека още феномени "на входа" на твоята собствена съзнателна поява в една или друга ситуация. Във феноменологичен смисъл субектът е чист, конститутивен фактор за битието на кое да е подръчно/феномен. А това ще рече, че ориентацията ни в света зависи от структурите на съзнанието и субектът не може да се обективира дотам, че да се превърне в един от множеството посредничещи си фактори, които го "заобикалят" - това би означавало да се игнорира рефлексията. Тъкмо рефлексията идва да ни каже, че смисълът като форма на светоносност припокрива средата на местообитаване отвън и отведнъж, а всяко функционално абстрахиране от въпросното единство в полза на едни или други предметни отделности/посредници, е обикновен предразсъдък.
Заради този предразсъдък е именно възможна емпиричната наука и всяка всекидневна дейност, но това не го прави нещо повече от предразсъдък.
Философията е тази, която разбулва въпросния предразсъдък.
Върни се!
|