Тук аз винаги съм виждал следните положения:
1) живеенето да се дефинира като точно това, което се случва. тоест винаги има някакво живеене. друг е въпросът КОЙ живее и КОГА и ПО КАКЪВ ТОЧНО НАЧИН.
2) субектът, който открива себе си в живеенето, не гарантира съществуването на СЕБЕ СИ (като "нещо" например), а гарантира специфична особеност на това живеене, тоест някаква консистентна закономерност, изменение в това живеене, от което казваме, че точно тази закономерност Е СУБЕКТЪТ КОЙТО ЖИВЕЕ.
3) тогава винаги има НЯКАКЪВ субект и ТОЙ живее. (Не ни интересува начинът по който ТОЙ съществува, думичката е просто референция към определена специфичност на съществуването)
По 1) ... Точно това, което се случва, е изказване на живеенето, т.е. описване на възможността случващото се да бъде дефинирано като "живеене", но така също то би могло спокойно да бъде дефинирано и като "сън", "умиране", "халюцинация" и др. Сиреч "винаги има някакво живеене" е дефинитивна идеализация, повече или по-малко случайно, обстоятелствено полагане тъкмо на живеенето като мяра за абсолютна консистентност на явяващите се. Ами ако се случи такова умиране, което по презумпция поражда смърт, как тогава ще се запази дедуктивната презумптивност ("винаги има") на живеенето в контекста на абсолютното му прекъсване? Аз затова избягвам да отъждествявам в рефлективен смисъл понятията "умиране" и "смърт". Обяснението на смъртта чрез умиране-на-друг(-о) е по същество в-живяване в сказание, привилегироващо живота, който следва да обяснява какво е смъртта. Едно такова сказание обаче субстанциализира живата форма, освен това изобщо не докосва смъртта като проблем в екзистенциален план.
По 2)... Добро е като хипотеза - впрочем типично философска, т.е. рефлективна хипотеза! Но все пак да напомня, че в акта на изказаното предположение и въпросната закономерност е положена случайно и не е никакъв гарант, освен конвенционален, игра по правила.
По 3)... Добре! Но казаното за 2) важи и за 3) - условността на правилата спрямо "живеещия субект" трябва да се има предвид и тук. 
Върни се!
|