да оставим физиката, за да не става гювеча пълен. Само ще споменем, че дори и според нея вечността е относително понятие.
Философията не обяснява кое е как е, а само кое не е обосновано. Не е обоснована представата, че времето е самостятелно съществуваща субстанция (и във физиката не е), в която в един момент има субект а после цяла вечност го няма. Това не само че не е доказуемо (за самия субект), но е и сериозен философски парадокс. Къде по-безспорно и директно е твърдението, че времето съществува чрез субекта, който му вдъхва смисъл. И като така - символите "безсмъртие", както и вечна смърт, отнесени към изговарящия ги звучат смешно. Не е очевидно, че "аз" битувам в свят сам по себе си, но е очевидно, че светът битува в мен СЕГА. Ако нещо от двете е първично, ще е съществено при определянето кой всъщност е умрял - аз или света. Ако въобще трупове има, защото е логически невъзможно да отделиш обекта от субекта самостоятелно в буркан - те са винаги заедно.

"че е верно с помоща на абстрактни шикалкавения от рода на "ми приеми че моето време се забавя до безкрайност в момента на смъртта", които са напълно недоказуеми. "

Единственото, което е "доказуемо" за смъртта е че умрелият не мърда. При това говорим за чуждата смърт, не за себе си. За себе си дори и това не можем да докажем. Казах че смъртта ми няма референт - това нужда е ли се от доказателство?
Също казах, че по моя часовник аз винаги съм жив - нима и това се нуждае от доказателство. Добре - ВСЕКИ път, ВСЕКИ момент когато реша да си погледна часовника, аз установявам че съм жив в ТОЗИ момент. Логически е невъзможно да устаноявя тези моменти в които не съм жив. Следователно за себе си аз съм жив вечно. Или ти имаш друга предства за безсмъртие?