Нещо си дочул за Айнщаин и относителността ама не си доразбрал за какво става въпрос. Тия работи във физиката се доказват с математически уравнения.


Така значи, метафизичната вездесъщност на уравненията, които винаги и навсякъде доказвали принципната взаимозаменяемост на гледните точки и фиктивността на интервалите между гледните точки... А ти ще признаеш ли апостериорното (вторично, опитно) остойностяване на материалните системи във физиката съобразно идеални правила и параметри (едно от тях е идеализацията, че фактическият ред в света от самосебе си налага уравнението като форма на доказателство)? И защо побърза да обявиш физическата картина на универсума (постигаема чрез математическа образност и формализация) за мета-физическа, т.е. единствено възможна, безпредпоставъчна??
Правилата, законите (вкл. и тези, изведени математически, т.е. чрез уравнения) не "произлизат" от никаква "материя", нито пък от съществуващи извън съзнанието/способността за въобразяване реални (абсолютно взаимозаменими) зони на релевантност в т.нар. "действителност"; напротив, трансцендентално погледнато, едва посредством определени правила на изначално логическо описание ние се домогваме и до специфичните резултати на физическо такова съобразно ситуацията и целите си.

В подкрепа на казаното, ето няколко цитата от знаменития ЛФТ на Витгенщайн (подчертаното в болд мое!):



6.22 Логиката на света, която пропозициите на логиката показват в тавтологии, математиката показва в уравнения.
6.23 Ако два израза са свързани със знак за равенство, това означава, че те са взаимозаменяеми. Но дали това е така, това трябва да се покаже в самите изрази...
6.2323 Уравнението характеризира само тази гледна точка, от която разглеждам двата израза, а именно - от гледната точка на равенството на значенията им (и само така са възможни теориите, основани на хипотетико-дедуктивен модел).
6.36311 Това, че слънцето утре ще изгрее, е хипотеза; и то означава, че ние не знаем дали то ще изгрее (б.м.: респ. дали ще умрем).
6.37 Не съществува принуда, според която нещо трябва да се случи, тъй като се е случило нещо друго. Има само логическа необходимост. (б.м.: И разбира се, нищо не налага последната да бъде постулатно приемана за фактическа!).
6.371 В основата на целия съвременен светоглед се намира заблуждението, че така наречените закони на природата са обяснение на природните явления (б.м.: които, разбира се, догматично биват приети за съществуващи първично, фактически и т.п. глупости).
6.372 Ето защо хората се спират пред естествените закони като пред нещо неприкосновено, така както древните - пред бога и съдбата. И те имат и нямат право. Наистина древните са били по-ясни, доколкото са признавали един ясен край, докато при новите системи трябва да изглежда, че всичко е обяснено.

Простата истина прилича на нейното отсъствие. Лао дзъ