красивата смърт наистина е вживяване в ролята на красива смърт. дилемата тук е дали да се примиря с невъзможността за невживяване. аз веднага се примирявам с това, защото друго нищо не мога да направя. тогава единственото, което мога да питам е какво ми дава констатацията на това вживяване. дали мога да се вживея още по-добре в конкретна програма или да кажа, махнете ги тези, всички са еднакви, тоест да се вживея в собствена малко по-обобщена програма. е то, същото се свежда до въпроса, какво искам да направя с живота си, тоест модулирането на "към моята смърт" програма от самия себе си, както си искам, и това в по-големия контекст на моя живот. тук един проблем например е дали да обобщавам много програмата, или да я сведа до едно конкретно направление. същото се свежда до оценка на ефективността на начините на живеене, според каквито основни положения за моя живот аз съм приел. например дали и как да бъда ценен за обществото, за себе си, или други по-абстрактни основания. внимание обаче, не всички програми работят. програмите трябва да са подплатени с реална биология, психология, а защо не и социология, доколкото някои от целите ми все пак засягат социалното.