"Ако обаче от "субект" разбираш кокошка..."

под субект разбирам ПОЗНАВАЩОТО и в частност самата интенция за познание. Онова, в което обектите се о-глеждат и о-смислят. С други думи субект е онова, което не е обект. Като така, съществува един единствен субект и това съм "аз", от твоя гледна точка - "ти".
Хм... докато не си изясниш това понятие, няма начин да схванеш за какво си говорим в тази тема.

"Какво значи нещо да ти вдъхва смисъл"
в случая употребявам 'смисъл' като синоним на качество. Времето придобива качества като протяжност и посока само през очите на субекта. Което впрочем важи за всички обекти. Обектите нямата качества сами по себе си - т.е. те не съществуват без субект. Това са елементарни положения - съвършено безспорни!

"Много поетично казано, не би било верно ако ти си глътнал цялата вселена (светът)."
светът е винаги цял - под свят, философите разбират битието (това което ти се случва), а не някакви абстрактни фантазми и физически модели.

"Ти си биологична единица, която се състои от тъкани"
А пък ти си малък зелен каменояд.

"Дадох ти дефиниция на "смърт".
Къде? Многократно пояснявам че темата е моята смърт, не чуждата смърт, нито пък смърта на кое да е тяло.


"Светът не е биологична единица. Променя се, но не казваме, че "умира". Използвайте думите правилно, моля!"
Светът, това е моето битие! Не твоето. Думите са употребени точно! А това че светът не бил биологична единица ще взема да си го избродирам на пижамата. Виж - дори тезата че субектът е "същество" е неточна и почива на условност. Остави материята и биологията за други клубове. Биологията е игра, физиката - също, философията - също. Всяка игра си има свои термини и правила. Не ги омесвай. Тук под умиране разбираме прекъсване на битието. Самият факт че нямаме спомен или опит от други битиета, говори че не става дума за проста "промяна".


"Да кажеш, че нещо умира е много поетично, но не е правилно и създава предпоставки за парадокси"
Именно - тук си говорим за парадокса на умирането.


"И когато тая реторика е изпълнена с неточно употребени или дефинирани термини тогава се появяват парадокси."
Напротив - парадоксите се появаяват от нечно-употребявани термини от не-философи. Терминът "моя смърт" е оксиморон. Както и представата за свят, независим от субекта.


"Твоя живот определено не е отворен интервал от време"
Всички "интервали от време" са части от моя живот. Включително и мезозойската ера - щото не някой друг, а аз съм си създал представа за нея.
Употребявай думите точно моля.

"след година 108 идва година 109. Това на лице ли е при тебе"
А ако съм проспал идването на новата 109-та година, това нещо означава ли. Или според теб, когато човек спи е умрял?