Здравей, видях, че си ми отговарял и наведнаж си поставил страшно много въпроси. Проследих и дискусията ви с mmm. Разбира се, че и аз имам какво да кажа, но съм на работа и не мога да пиша оттук. Ще отговоря като се върна, засега искам да ти кажа и аз нещо за стила си. По принцип на никого не дължа обяснения защо пиша така - пиша, защото така ми харесва, а освен това следва да се предполага, че в клуб Философия влизат да четат и дискутират хора с минимум философска култура. Пиша така, както мисля и съм искрен пред себе си и пред тези, от които съм се учил. А може би трябва да ти кажа, че от години съм се учил на това, за мен този стил е да речем въпрос на талант и професионализъм, от които и самият ти не би се отказал, надявам се... Не може мътната вода да дава мнението си за чистата - за да ме критикуваш за стила на писане си длъжен поне малко да научиш езиковата игра на философстване... Това, впрочем, вече ти бе казано от mmm.

Изказванията ми не са безсмислени, а сложни – и като такива – понеже са философски – докосват без-смислието (т.е. извънредността и нищожността) на световото случване , оспоримостта на всяко формално втеляване, условността и игровата целесъобразност на кое да е значение. Защо са сложни? Защото следят чистата с-ложеност на всяко възможно проявление, т.е. философският език е логосно проникване, то е питане за самата с-ложеност на с-лога; затова и ложето на философа е за съжаление едно прокрустово ложе.

Простата истина прилича на нейното отсъствие. Лао дзъ