Е, да де, аз също - и "ми", и "си" (и) за "мен", както и за "теб" си остават условности, обстоятелствени местоимения. Подсказката ми беше повече спрямо едно твое - надявам се - недоглеждане. Счетох, че разликата между "друг живот" и "живот на другия" във феноменологичен контекст е съществена. Мисълта ми е, че животът няма как да надхвърли чистата форма (единството, виртуализацията) на своето субектно постигане. Тъкмо въпросното "няма как" е изначално пред лицето на смъртта.

Тук, разбира се, трябва да се прави ясна разлика между "субектно" и "субективно". Всичко, свързано със субективното, е вече вторична релация на идентификация (същото, idem) или принадлежност (самото, ipse), ангажиращи ни в една или друга интерсубективна роля. Т.е. при втория случай (субективното) наистина става дума за характеристики, изразяващи функционализма на Аз-а, който е първото случайно положено, респ. антропологично условно.

Апорията на смъртния опит е в същността на заплахата от формалното втеляване. Означаването на живота не предполага живота като "живот" преди акта на означаване - то презентира живота като ефект от действието изказване-на-живота; в такъв случай онова, което одействи-телява живота е неговото абсолютно друго. Животът е сказание за една действителност, която следва да бъде разбрана (understand) така, сякаш нейното току-що актуализирано изказване никога не се е състояло (stand), респ. прекъснало.

Субектът е краен хоризонт (о-пит) за удържане на непротиворечивото (смисъла) в риска на съотнесеност с това, което бива мислено. Така всяко сказание, рефлектирано през субект, се оказва противопоказно.

Философията е оглеждане през "очите" на смъртта =>. Животът е цял-ото онова, което преди всичко бива забелязано, вкл. и преди факта на кое да е умиране.

Мона Лиза шифър?<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от филocoфeн на 12.05.06 01:02.</EM></FONT></P>

Редактирано от филocoфeн на 12.05.06 01:44.