Re: За апорията на времето / Наука / Хуманитарни науки / Философия

Числото 10 не е по-привилигировано от яислото 1. 10 е съвкупност от 1,1,1,1,1,1,1,1,1,1. Къде точно виждаш „привилегията”? Няма VIP числа.

Привилегирова се възможността за един принципно рационализируем, респ. прозрачен числов ред. Привилегироват се простите количества, общото бива предпоставяно като количествена съвкупност, същото предопределя различното субстанциално, преди всичко А=А и едва от това следва всичко останало. Но изказването на А ей-сега е нещо изначално различно от А като "изказано за вечни времена". Как така прие императивно, че А е самоидентично "за вечни времена"?

Математиците НЕ обичат безкрайности.

Нали принципно рационализируемият универсум на математиката е потенциално безкраен?

Изразат А+Б=С (тъждество) не е по-привилигирован от израза А+Б>С (неравенство или различие ако така ти по-харесва). Няма VIP изрази.

След като е така, не се опитвай да ме убеждаваш що е време с физически теории - и приеми, че с тях нищо не доказваш, освен уравниловката на времената във физиката.

Нличието на „другояче” трябва да се подложи на проверка. В статистиката се казва „доказване на хипотеза”. Не може просто да ми кажеш, че нещо могло да е другояче, и че очите ни лъжат Ако нашите сетива не бяха „програмирани” да гледат на света обективно, тогава немаше да оцелееме. В природата оцеляват силните, а способността да виждаш нещата такива каквито са е преимущество. Ако аз виждах мостове там където има пропасти щех да се пребия в некоя пропаст и да не оставя потомство.

Нали се опитвах да те убеждавам, че дори първото, с което се сблъскваш - тялото си - в качеството си на знак за самия теб, е вече нещо различно от теб. Всяко възможно отъждествяване е вторично приемане на знака (нещо друго) за "същото". Ти не можеш да се домогнеш до същото ако предварително не речеш да нарочиш другото за същото. И едва оттук нататък следват теоретизациите и хипотетико-дедуктивните извеждания. Спри да нарочваш и почни да изследваш кое те кара да се отъждествяваш с нещо друго, за да го представяш за "същото". И не е ли това абсурд, по-голям и от "моите писаници"?

И още: не си ли ти, който решава да вярва и да си мисли, че "сетивата му там са програмирани за нещо си..."? Въпросното програмиране е спогодба, която произволно взема дадена асиметрия от т.нар. "действителност", за да си създава причинни връзки в областта на биологията, физиологията на ВНД, психологията и пр. Но всичко това е, така да се каже, назоваване на онова там вън... на езика на биологията...етс.

Какво ти пречи математиката да си представиш, че си в положението на човек, който е спечелил 6 от тотото или детето му е умряло? Човешкия мозък умее да прави подобни неща.

Всичко казано по-долу е игра на думи, която е типична за философите, но е напълно безлподна по мое мнение. По необесними за мене причини сте се втурнали да намирате парадокси на всекъде около вас. И понеже не ги намирате, ги измисляте с думи.

Защо само в математиката? Нищо не ти пречи, разбира се. Но какво от това??

Игра на думи - но кое не е игра на думи? И защо един плод да е по-привилегирован от друг или едно безплодие - по-малко вълнуващо от едно - да речем циганското - плодородие?!

Мамма-мия! Манна небесна!!!

Простата истина прилича на нейното отсъствие. Лао дзъ Редактирано от филocoфeн на 17.05.06 13:13.