Според мен чистият субект, субектът в качеството си на познаващото, не е обвързан с конкретна среда, а със среда въобще. Необходимото и достатъчно условие за съществуване на субект е наличието на удивлението-констатация: "там нещо има!" или "съществува нещо!".
Проблемът със смъртта, така както аз го виждам, се съдържа във въпроса - възможно ли е тази констатация да изчезне, след като я има. Щото ако е възможно, това би означавало, че констатацията никога не я е имало. Което от своя страна си е дебел парадокс, понеже "съществува нещо" е единствената безспорна констатация, която познавам.

И аз съм фен на механистичните постановки, където всичко ми е подредено, но струва ми се интерпретираш аналогията с киното твърде буквално. Не че така възможност е несъстоятелна, но тя не решава парадокса със смъртта на чистия субект.
Моята интерпретация е следната: мета-субектът не се вживява в главната роля в качеството на симулирано съпричастие от зрител, а в качеството на главен актйор. За да бъде изиграна ролята/животът перфектно, професионалният актйор "забравя" всички други роли, които някога е играл. В този смисъл симулацията се съдържа в акта на забравяне, на отхвърляне на опита, на изтриване на вече познатото. Някои го наричат смърт, ти - прекъсване на връзката субект- конкретна среда. Без това прекъсване би било невъзможно субектът да се яви като граница на света, просто защото светът ще се окаже хем без граници, хем тотално опознат, а концентрацията "там нещо има" ще се размие в липсата на каквото и да било удивление.
И не е важно дали през антракта мета-субектът има свой живот, дали си възвръща паметта и всички възможни жизнени опити, които така или иначе му принадлежат.

"...даже аз нямам много общо с него, нашата общност е била в случването, не във спомена, а случването е ставало само в средата на прожектирания филм."

само ще вметна, че общност в спомена е общност на аз-ве, а не на субекти.
Въобще чистият субект не може да има множествено число. Образно казано, аз и ти сме една и съща програма, обработваща различни входни данни/среди и притежаваме уникални IP-та (Аз-ове) чрез които комуникираме. Този вариант обаче също си има трески - "дугият живот" и "живота на другия" се оказват излишни, необходим е само един живот, който се повтаря непрекъснато - програма, която се рестартирта периодично.