Не е обоснована представата, че времето е самостятелно съществуваща субстанция

Правилно.

в която в един момент има субект а после цяла вечност го няма.

Ако под "субект" разбираш електрони, мюони, фотони, глуони и други подобни квантови частици, тогава може и да си прав. Не съм в час дали е доказано, че те могат да се разбиват на по-дребни от тях частици. Ако обаче от "субект" разбираш кокошка, тогава не си прав. Утепвам кокошката, изяждам я и нея вече я нема!!! Това, че молекулите, които изграждат кокошката ще продължат да съществуват в моето тяло е друг въпрос. Кокошката е жива докато тялото и може да изпълнява физиологичните си функций. Спре ли да може, значи и умрела. Субектите "молекули" продължават да живеят, но субектът "кокошка" е изяден!


времето съществува чрез субекта, който му вдъхва смисъл.

Аре стига с безсмислиците! Какво значи нещо да ти вдъхва смисъл? Абстрактното понятието "смисъл" се е появило в човешката мисъл под еволюционен натиск.

но е очевидно, че светът битува в мен СЕГА

Много поетично казано, не би било верно ако ти си глътнал цялата вселена (светът). Неможе чашата да е във водата при условие, че цялата вода е в чашата.

Ако нещо от двете е първично, ще е съществено при определянето кой всъщност е умрял - аз или света.

Ти си биологична единица, която се състои от тъкани. Съвкупността от тъкани се нарича "тяло". Тялото е живо тогава, когато съумява да извършва обмяна на поетите чрез храната вещества. Умира, когато това става невъзможно. Примерно ако ти разбия черепа с бухалка, ще умреш понеже мозъка няма да е в състояние да праща сигнали до.....и така на татака. Дадох ти дефиниция на "смърт".
Светът без тебе определено ще е малко по-различен, но тука говориме за промяна, а не за умиране. Светът не е биологична единица. Променя се, но не казваме, че "умира". Използвайте думите правилно, моля! Да кажеш, че нещо умира е много поетично, но не е правилно и създава предпоставки за парадокси.

Добре - ВСЕКИ път, ВСЕКИ момент когато реша да си погледна часовника, аз установявам че съм жив в ТОЗИ момент.

Демек жив си докато не умреш....понеже умрелия е "доказано, че немърда" и не би могъл да си погледне часовника. Защо ме караш да се повтарям???

Логически е невъзможно да устаноявя тези моменти в които не съм жив.

1. Българите имат лошия навик да ползват думата "логично" за щело и не щело. Това е паразитна дума.
2. Това, че ти не можеш да диагностираш собствената си смърт не означава, че си безсмъртен.
3. Никога не вервай на изводи достигнати "по пътя на логиката". Така наречения "път на логиката" не е нищо друго освен навързани на куп твърдения, които може и да нямат логическа връзка по между си, но човека, който философства може да изманипулира думите така, че да звучи логично.

Следователно за себе си аз съм жив вечно.

Проблема ти е, че всичките ти доказателства са си чиста проба реторика. И когато тая реторика е изпълнена с неточно употребени или дефинирани термини тогава се появяват парадокси. Тъврдението " за себе си съм жив вечно" е верно до толкова до колкото думите, които използваш при логическите си манипулаций са дефинирани по начин, който на тебе ти изнася в конкретния случай. Казвам "манипулаций", а не доказателства понеже това си е чиста проба манипулация на езика с цел постигане на некакво "логическо" заключение.

жив вечно

Вечност=отворен интервал от реални числа, демек има край, но няма начало. Числата представляват единици за отмерване на време (секунди, минути, дни).
Твоя живот определено не е отворен интервал от време. Нужно ли е да влизам в подробности????? Интервала е отворен, когато след всяко чиско има следващо, по-голямо число. Демек след ден трети идва ден четвърти; след година 108 идва година 109 и т. на т. Това на лице ли е при тебе??? А?? Май не!
С други думи, философстването е загуба на време. Можете да си доказвате колкото си поискате, че сте безсмъртни и, че земята е плоска, но не е така. "пътя на вашата логика" е неправилен и за това във философията има "парадокси".