Малко наивно е да се мисли, че в една пластмасова тенжера (каквато професорът/доцентът показа по телевизията) се произвежда количество достатъчно за масово распространение на продукта (съзнателно не го наричам лекарство).

Някой зададе ли си въпрос как точно продукта от тази тенжера отива в Русия, кой и как го обработва там и какъв производствен процес има; какво му се добавя.

Смятам, че хората, които са получили отказ от доставка трябва да се замислят.

Да се екпериментира с живи хора, при това дори без да им се каже, че това е експеримент е престъпление.

Тук някои хора пожелаха да участват в такъв експеримент. Нека кажат, ще подпишат ли документ, в който пише, че вероятността от смъртен изход е 70%.

Едно е да си обречен, друго е да отиваш на почти сигурна смърт.

Обреченият може да намери и други алтернативни методи, които поне не му гарантират смъртен изход. А според мен, никой не е обречен и не се знае колко още дълго ще живее - с или без ставринол.