Отново моля за извинение разчитащите на Ставринол като последна надежда, не искам да нарушавам вярата и надеждата, но като прочетох докрай статията, пратена от Калояна у мен се зароди въпрос: не се ли търсят по този начин пациенти за клинични изпитания.
Няма лошо да се изпитва клинично едно лекарство. НО, пациентите трябва да са наясно с рисковете и да има тяхното информирано съгласие да участват в експеримента. Да се набират чрез реклама по телевизията ми се струва неетично, още повече едва ли не обещавайки им чудодейно изцеление.
Методът на проф. Ставрев не е нов - има много екипи по света, които работят в областта на наномедицината - за използване на нано-частиците като пренос на химиотерапевтици или за активиране на магнитно поле около тях с цел на нещо като мини лъчетерапия директно убиваща раковите клетки (на което е посветена и по-голяма част от статията в сайта от Калояна).
Доброто в случая е, че се прави на ниска цена от наши учени и така става достъпно за хората в България. Освен това работата на всички екипи е все още в експериментална фаза, така, че да се обвиняват нашите учени индиректно в плагиатство е некоректно.
Ако обаче наистина има случай на починал пациент в следствие на това лечение (споменава се името Бойка Джентиле, което аз в интернет никъде не намерих, но не е задължително) нещата стават доста щекотливи. При клинични изпитания пациента е наясно, че залага живота си. Не знам колко от ентусиастите тук биха подписали информирано съгласие, за вероятна смърт в следствие на прилагането на ставринол. Има хора, за които това наистина е последна надежда. Но отношението трябва да я ясно, а не да се правят спекулации. Освен всичко друго подобни експерименти са подсъдни.
Разбира се, нищо не пречи човек да опитва на собствена глава. Но да е наясно, че после не може да се сърди на лекарите (освен ако не докаже, че е бил умишлено подведен), а сам е отговорен за последствията.
|