“на какво основание привилегироваме... цялото пред единичното”
Числото 10 не е по-привилигировано от яислото 1. 10 е съвкупност от 1,1,1,1,1,1,1,1,1,1. Къде точно виждаш „привилегията”? Няма VIP числа.
„на какво основание привилегироваме... безкрайното пред крайното”
Математиците НЕ обичат безкрайности.
„на какво основание привилегироваме Тъждеството пред различието”
Изразат А+Б=С (тъждество) не е по-привилигирован от израза А+Б>С (неравенство или различие ако така ти по-харесва). Няма VIP изрази.
„Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче”
Нличието на „другояче” трябва да се подложи на проверка. В статистиката се казва „доказване на хипотеза”. Не може просто да ми кажеш, че нещо могло да е другояче, и че очите ни лъжат Ако нашите сетива не бяха „програмирани” да гледат на света обективно, тогава немаше да оцелееме. В природата оцеляват силните, а способността да виждаш нещата такива каквито са е преимущество. Ако аз виждах мостове там където има пропасти щех да се пребия в некоя пропаст и да не оставя потомство.
„проблемът е тъкмо в перспективата да погледнеш себе си и кое да е друго през другото и другояче”
Какво ти пречи математиката да си представиш, че си в положението на човек, който е спечелил 6 от тотото или детето му е умряло? Човешкия мозък умее да прави подобни неща.
Всичко казано по-долу е игра на думи, която е типична за философите, но е напълно безлподна по мое мнение. По необесними за мене причини сте се втурнали да намирате парадокси на всекъде около вас. И понеже не ги намирате, ги измисляте с думи.
|