мета-субектът не може да бъде познат. аз също не говоря за "аз"-а.
връзката между субект-среда съществува и в двете крайни положения, които аз вече разгледах, но тази връзка е още по-акцентирана в случая на взаимопораждане. понеже аргументът се гради именно на тази връзка, то той ще остане валиден и дори ще се засили в случая на взаимопораждане.
мета-субектът, да разгелдаме един от вариантите: някой, който наблюдава, някой, който сменя наблюденията. мета-субектът е прекъсващият връзката среда-субект, докато за субекта тази връзка никога не може да прекъсне. това е така, защото същността на субекта се състои именно във връзката, която вплита неговите преживявания във средата. когато това спре, той изчезва.
пример: аз, който съпреживявам кино филм, да речем. да разгедаме това съпреживяващо случване като виртуален субект. та този фиктивен субект не може да живее извън съпреживяването на филма. аз, който си спомням за това съпреживяване, не съм онзи виртуален субект, който е съществувал тогава. той е изчезнал.
тогава аз, който се явявам мета-субект относно фиктивния кино-субект, съществувал по време на прожекцията, не мога да бъда "онзи субект". даже аз нямам много общо с него, нашата общност е била във случването, не във спомена, а случването е ставало само в средата на прожектирания филм.
така ако някой мета-субект съществува за теб, то той би бил нещо много друго от теб. друг е въпросът дали "субектността" е универсално разпространена. (тоест дали онзи мета-субект трябва да е същински субект относно негова си среда или не)
|