>Във философията поставяме и такива въпроси: 1) КОЙ си ти, за да знаеш, че си жив или ще умреш; 2) Как така знаеш, че си жив - например сигурен ли си, че просто не наблюдаваш живота, подобно на зрителя в киносалона, който гледа филма, но не е част от филма? 3) Откъде знаеш какво е да умреш, след като цялото ти знание за смъртта ти идва от живота, който те кара да апрезентираш (преживяваш мислено или въображаемо) винаги нечие друго, но никога не и твоето умиране?
Тук аз винаги съм виждал следните положения:
1) живеенето да се дефинира като точно това, което се случва. тоест винаги има някакво живеене. друг е въпросът КОЙ живее и КОГА и ПО КАКЪВ ТОЧНО НАЧИН.
2) субектът, който открива себе си в живеенето, не гарантира съществуването на СЕБЕ СИ (като "нещо" например), а гарантира специфична особеност на това живеене, тоест някаква консистентна закономерност, изменение в това живеене, от което казваме, че точно тази закономерност Е СУБЕКТЪТ КОЙТО ЖИВЕЕ.
3) тогава винаги има НЯКАКЪВ субект и ТОЙ живее. (Не ни интересува начинът по който ТОЙ съществува, думичката е просто референция към определена специфичност на съществуването)
====
Откъде знаем че не съществуваме след смъртта?
1. Най-силният аргумент, който е недоказуем, е консистентността на цялостното ни знание за света. Тоест колкото по-добро и взаимо-свързано е обяснението на тъканта на съществуването, толкова ние имаме по-голямо основание да обръщаме внимание само на това обяснение.
1.1. Ако нещо има значение за съществуването на СУБЕКТА такъв какъвто ние го познаваме, и то по начин, който да запазва този субект в определена степен, ТО ние се надяваме именно поради тази степен на запазване, на съвместимост ако искате, нещо загатващо да бъде отразено в консистентната тъкан на обясненията за света, който обитаваме.
Ще дам пример: от определно сегашно развитие в обясненията на света ние сме достигнали до идеята за възможност на СИМУЛАЦИИТЕ. тоест собствената ни среда в случая е успяла да ни загатне еъзможноста и даже начинът за случване на по-обобщени съществуания. помислете, това е МНОГО СИЛНО.
Идеята е, че всичко, което може да се научи за по-голямо съществуване, което по някакъв начин е свързано с нас, вече може да бъде открито в собствения ни бекграунд.
1.2. Ако пък не може, няма смисъл да се занимаваме.
1.3. Тогава предположението от 1.1. остава най-силната и естествена програма, която трябва да се следва.
В частност ще дам още един пример: Ако например съществува идеята за Бог, и тя е възникнала по определен начин. Тоест ние откриваме тази идея във средата, в която живеем, То може би това действително е нещо скрито в средата, което загатва по-обобщение форми на съществуване. Това е напълно в духа на 1.1. Обаче, много важно е отново да се обърне внимание на цялостната консистентност. Тоест идеята за бог трябва да е "реална", да се вписва в цялостното обяснение за света. И трябва да бъде изследвана.
|