...Това е следствие, приближаването става поради намалялата енергия на електрона, демек СЛЕД излъчването.
Да бе Земята излъчва гравитационна вълна и се приближава до Слънцето. Някой да не си помисли, че външна сила е причинила промяната в орбитата. Земи се скрий в склада и виж кво има, а не да говори глупости че там нямало нищо. Знаех че нямаш изобщо понятие от причина и следствие.;)

[Е как полето да не създава потенциалната енергия? Ако махнеш полето, за каква потенциална енергия ще говориш? Пак представи, а :))
Как се маха поле? Аз предлагам да махнем заряда създаващ го и хоп и полето изчезнало. Потенциала е следствие на формата на закона на силата между два обекта. Полето е форма на този потенциал, т.е. същото, а не причина. Причината е другият заряд щото енергията е спрямо него. Външно поле може само да промени потенциалната енергия в една система, но не и да я създаде.

Това което си написал не е потенциална енергия. Даже работа на сила не е, някаква глупост е.
Това което не си разбрал не е глупост, глупост е това дето е в главата ти.
Само да отбележа: не тази промяна на полето е описана в уравненията на Максуел. Там сили, ако забелязваш, няма. Пак си се объркал нещо.
Ма тази промяна предизвиква излъчването.

Вълновото уравнение показва че може да има електромагнитно поле и без заряди. И то е следствие от същите Максуелови уравнения - които показват, че и самотен заряд ИЗЛЪЧВА. Вълновото уравнение показва че има морски вълни без море. И максуеловите урвнения не показват че самотен заряд излъчва, напротив показват, че самотен заряд НЕ ИЗЛЪЧВА. САМОТЕН ЗАРЯД НЯМА НИТО ПОТЕНЦИАЛНА, НИТО КИНЕТИЧНА ЕНЕРГИЯ и съответно няма какво да излъчи.
Тъй като сумарното поле е причина за излъчването, а безкрайността е величина за която не може да се каже че се променя, по твоите идеи следва че никога не се излъчва - полето в точката в която е електронът (и протонът) е винаги безкрайно). Ми сега? :)) Не сумарното поле, а промяната на сумарното поле. Да констаннтната безкрайност има нулева промяна обаче и най-малката промяна си е промяна. Излъчването не зависи от постоянното поле, а от промяната му, която се обуславя от силата на взаимодействие, която е между двата заряда. Така че това което според тебе следвало, изобщо не следва.

Естествено, представите ти вече са се вкочанили и не допускат друго мислене. Ми гледай още, уравненията не са сложни по форма. Има в тях едни величини, Е и В, дето се търсят в произволна точка на пространството, и едни други неща, заряди и токове, дето създават величините дето се търсят. Като погледаш по-дълго ще схванеш, че електромагнитното поле не се създава от dE което е МЕЖДУ два заряда, защото може да се създаде и само от един заряд. Представата ти за dE е тотално сбъркана, от там и всичко останало.
Няма друго правилно мислене има фантасмагории, дето си мислят, че електромагнитното поле се създава от dE което е МЕЖДУ два заряда.
Електрическото поле се създава от заряд. Магнетизъмът е свойство на електричните заряди, което се проявява при движението им спрямо полета на насрещни електрични заряди.Получава се при всички случаи на неинерциален принуден електричен ток (възникнал под напрежение, вследствие разлика в потенциалите - потенциалните нива): в проводник, в бубина, в атом и др. материални системи. Това изразява законът на Био-Савар-Лаплас, според който магнитната индукция възниква вследствие на електричен ток. Винаги диполна система поражда магнитно поле, а и съответно магнитното поле е двуполюсно. И обратното двуполюсното магнитното поле създава двуполюсно електрическо поле, което е причина за протичането на ток при индукция.
Уравненията на Максуел никъде не твърдят, че сам заряд излъчва. Това си е товоя болна фантазия, колкото и да се сърдиш на Максуел затова.

Елементарен пример, синхротронното лъчение, предизвикано от въртенето на електрон в постоянно магнитно поле. Какво ще спре електрона да излъчва като се върти и около ядрото? Нищо, естествено.
И как се върти сам електрон в постоянно магнитно поле? Какво го кара да се върти? Малоумната ти представа ли? Не! Кара го другия полюс на диполна система, част от която е той. Ми нищо не спира електрона да излъчва въртейки се около ядрото, щото електрона не излъчва никога. Излъчва само в диполна система. За всички външни атоми, електрона в система с тях губи енергия относно тях и пада, върху тях - външните атоми. Благодарение на това имаме гравитация.
Именно, имено, за външен наблюдател става дума, той регистрира излъчването, в неговата система се отчита енергията на двойката протон-електрон. За външен наблюдател, правилно си се ориентирал. В система свързана с електрона нищо не става - в тая система енергията му е нула винаги :)) Нещо повече, в тази система на електронът не му действат никакви сили, нали се сещаш, няма F, няма излъчване. Та, да се върнем в системата на външния наблюдател, радиус-векторът е величина дефинирана в тая система, и той се променя по посока.
Тука нещо си се оплел: енергията на двойката протон-електрон никога не е нула, на сам електрон обаче е нула. Точно така и точно това ти казвам, че сам електрон не излъчва. Външен наблюдател има само за система. Сам електрон не е система. За наблюдател сам електрон се явява другата част от системата електрон-наблюдател и ако наблюдателя е реален обект, а не виртуален, то той е съвкупност от заряди. Тогава вече имаме диполни системи които излъчват.
И понеже си съвсем бос в представите си ще ти припомня, че:
1. Винаги векторът на силата F e пeрпендикулярен на вектора В на магнитната индукция. Т.е. излъчването е перпендикулярно на пада.
2. Винаги векторът на магнитната индукция B е перпендикулярен на посоката на тока I.
Та да се върнем на външният наблюдател. Електрическата сила електрон протон не зависи от този външен наблюдател. А векторът и е винаги по посоката електрон-протон. Нито един природен закон не зависи от външен наблюдател. Външният наблюдател само може да описва движенията от негова си гледна точка. Нищо не пречи външният наблюдател да се движи синхронно с електрона и да смята електрона за напълно неподвижен. Това обаче са си отношения само на наблюдател и електрон, които нямат нищо общо с отношенията електрон-протон. Та за всеки външен наблюдател векторът на електрическата сила може да се променя относно него си, но за системата електрон протон е винаги в посоката електрон протон.

Мел, твоите представи издишат и без КС да се върти, що се опитваш да се самообъркаш повече?
Тука вече съм съгласен, че без КС де се върти представите ми издишат, обаче, както е казал навремето Галилей: "И все пак тя се върти".
Затова представите ми са железни.
Тц. Ти говориш за въртяща се полярна КС. Напротив, силата и радиус-векторът, за който говорим, са написани в най-нормална обикновена (и естествено невъртяща се, иначе щеше да е намесена и честота на въртене :) полярна координатна система, в което може да се увериш ако прочетеш какво значат обозначенията във формулките. Ма когато те вкара човек в ъгъла, то и такива безумия за въртяща се полярна КС може да чуе :))
Що да не би излъчването да не е с честота, даже е директно свързано с честотата на въртене на електрона (и на протона, всъщност на цялата система.) Че къде видя енергия и излъчването й в тези формули? ...а... да както ти ги разбираш, тия работи може:

Както е нарисувано, в точката в която Е =0, и В=0, демек там няма поле, полето изчезва, и става манджа с гроздe :) Заедно с полето изчезва и енергията която то носи. Демек на всеки период енергията се появява от нищото :)
Според уравненията на Максуел, промяната на едното поле индуцира другото. Когато Е е в максимума си, промяната му е минимална (нула), и тогава не трябва да има индуцирано магнитно поле (трябва В=0). Когато Е=0, скоростта на промяната му е максимална, тогава трябва да имаме В=мах. Демек трябва да са разместени по фаза на pi/2. Във всеки момент трябва поне едното поле да е отлично от нула.
Кво да го коментираме това малоумие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите