...Близката област е с близки енергии, но пак са орбити от една орбитала. Налягането може да е причина електронът да промени орбитата си. Въпросът който разглеждаме е, че НЯМА никаква причина тези орбити да са с дискретни енергии, а не с непрекъснат спектър - поне не и в кл. физика.
Конкретните орбити не, но "средната" орбититала може да се приеме за квази дискретна. Пак повтарям спектърът се определя в много по-голяма степен от прехода на позитрона, когато дЕ има максимум. И това е в пълно съгласие с КлФ.
Няма, факт е, а според теорията ти трябва да има. Ама на, няма :)) За това иде реч, че няма. Каквито и излъчвания да прави електронът, няма ограничение да са само на определени честоти, както са наблюденията на спектъра - не и по твоите "обяснения" :)
Има, има и е факт в края на всяка спектрална ивица има непрекъснат спектър.
Поинтересувай се и ще видиш, че има. Е някой може да се мъчи да му придаде друго значение, ама ще сбърка.
Електрона сам не излъчва, излъчва с позитрона, а той създава максимум в дЕ при преход в през пласт на протона, МНОГО РЯЗКО, което създава представа за дискретност.
Малийй, какви са тия "спектри в края на спектралната линия", които при това били факт? Ти случайно да знаеш че спектър се нарича съвкупността от всички спектрални линии? А ти да си наясно самкакво пишеш щото явно е написано (чудя се как не ти е извадило очите), че пише "спектри в края на спектралната линия", Щото спектър е и съвкупност от честоти. Или те мъчи че не съм написал "неперкъснати спектри в края на спектралната линия за даден преход". Това са тъпи закачки дето не смятам вече да им обръщам внимание, освен ако не са много нахални.
Каквато и да е причината за излъчване, НЯМА причина според КлФ която да прави спектъра състоящ се от отделни спектрални линии, а не непрекъснат :) Спектъра е непрекъснат с максимум приличащ, създаващ впечатление за прекъснатост, не го ли разбра най-накрая, та се това повтаряш.
А това даже не сме го чоплили. Какво ще спре позитрона да не си остане МЕЖДУ пластовете? Как да не сме нали това повтарям от десетина поста. Като на дете: Позитрона няма да си остане между тези два пласта, защото електрическата сила създавана от "налегнатия" електрон става по-голяма от възспиращата сила на пласта (и на притеглянето му към центъра на протона). Може би те интересува кво ще стане с позитрона, ако няма електрон - ми горе долу същата сила, която ще те кара да "падаш" до центъра на Земята.
Всяка забрана на състояние, разрешено от КлФ, вече те извежда ИЗВЪН нея, така както и забраните въведени от Бор. А ние говорим за обяснение от КлФ, не забравяй. По логичният въпрос е какви са тези пластове? незнам, но вероятно са на принципа на електрон-позитронни двойки с чисто електрически сили. Т.е. забрана на състояние няма, има равновесие на сили. Позитрона ще е там, където силите се уравновесяват. Електрона придърпва позитрона през пластовете, позитрона пък го държи в рамките на конкретната орбитала. Излъчването е дЕ на електрическата сила между тази диполна двойка съгласно Максуел и правилото на десният винт. Орбитата е плоска и затова излъчването е линейно, а продължителността му е от порядъка на 3м дължина на фотона. Скоростта на електрона е значителна.
По-малката орбитала изисква по-голяма скорост на електрона и съответно честота на въртенето му. А това се отразява пряко и на излъчената честота по една хубавка формулка.

Поздравления, Мел, ти току що доказа, че излъчвайки, електронът си увеличава енергията :)) Моля за ръкопляскане от свободните енергетици! :))

Неточно заключение, ама е обяснимо. Всъщност електрона намалява енергията си относно позитрона, но увеличава кинетичната си енергия спрямо него. Редно е да правиш разлика между пълна и кинетична енергия, но явно за лабалистиците това е непостижимо. Пада потенциалната енергия на електрона спрямо позитрона, което се изразява в двойно "действие" - 1.излъчване и 2.увеличаване на кинетичната относно позитрона.
Хехе, а това изобщо не го обсъждаме, това е факт, колкото и да се въртиш, все гъза ще ти е отзад, и все горното ще си остане факт. При това основният факт, който показва че конструкция на атома в която електронът обикаля около ядрото е несъвместима с КлФ :))
Няма такъв факт. Има малоумни тълкувания, дето търсят излъчване без дипол. Или търсят магните монопол и т.н. идиотщини. Няма излъчване на електрон, има излъчване от дипол, част от който може да е електрона.
Да, ама не. а) няма причина за такива квазидискрети, освен голите ти твърдения; б) след като електронът губейки енергия се приближава до ядрото, и във всяко състояние центробежните сили са в равновесие със силата на полето, няма причина той да продължава да губи енергия излъчвайки докато падне. НИКАКВА.
Причина има и това е пластовият строеж и късия преход на позитрона предизивкващ рязко dE. Електрона няма как да губи енергия, щото енергията е относителна величина. Коя кинетична енергия да си загуби, след като кинетичните му енергии са милярди милярди и още безкрай по толкова, коя потенциална енергия да изгуби след като потенциалните му енергии са са милярди милярди и още безкрай по толкова. Т.е. всяка една енергия - кинетична и потенциална е връзка между два конкретни полюса и излъчването, т.е. загубата на енергия е от дипола. Как може да не схващаш толкова елементарно нещо. Как може уж мастити физици да ръсят простотията, че електрона излъчвал сам. Ето до такива абсурди води СТО, ОТО, КМ и всякакви подобни алабалистики, чрез абсолютно невярната и фалшива Е=м.с^2
Затова смятам, че основите и дефинициите в съвременната физика в голяма част са погрешни и водят до тотални глупости. Затова понякога давам други определения. Не очаквам да го разбереш, щото не вярвам в чудеса. ;)
Та центробежните сили не може да са причината, която да ограничи минималното разстояние до ядрото и това е напълно вярно, но и безпричинното падане е невъзможно, щото и Земята щеше да падне върху Слънцето. Напротив "реликтовото лъчение", винаги ще "избива" помалко електрона и ще го държи на разстояние, докато не се появи сериозна и много голяма причина, като примеро "ядрена" реакция. Енергията излъчена от електрон при падането му от безкрайност до r1 е милиони пъти по-малка, от енергията излъчвана при прехода от r1 до 0. Като това може сравнително лесно да се изчисли. ;)

Мел, аз в момента показвам колко е несъстоятелно твоето понятие за "доказателство" :
Нищо не показваш, щото ръсиш само простотии и празни приказки. Ето дал съм доказателства за несъстоятелността на постулатите на Бор, съвсем конкретни, там показвай. Ама научи и какво е това кинетична и потенциална енергии и защо са относителни, както и какво е това "относителност".

Там е работата, че в КлФ такива скокове няма, при определена енергия на позитрона той ще се намира в определена височина на потенциалната яма, и ще може да излезе от нея САМО ако енергията му надвиши височината на ямата. Проблемът е че ТЕЗИ енергии не са дискретни, могат да са ВСЯКАКВИ, и за това НЕ ОПРЕДЕЛЯТ дискретен спектър на излъчване. И тука гориш.
Ето поредното малоумие. Нима ако приложиме външна сила позитрона няма да излезе от ямата? Ще си излизе като яйце от трътка. Много яко ти се къса представата за енергия, много.