"Конкретната орбитата е с конкретна енергия

..., която е част от пълната енергия за една система. Така че нищо не ме извижда от КлФ."

Естествено че е с конкретна енергия, и забележи, НЯМА никаква причина тая енергия да приема само дискретни стойности, и да не приема междинните между тях. Всяко предположение за някаква забрана в тая насока (каквото правиш ти, може да не го съзнаваш) те извежда от КлФ. А система чиято енергия може да приема всяко значение, излъчва непрекъснат спектър. Тва е положението.

"Напротив може и това е под формата на квазидискрета. Точно като това става в електрониката. Нулата е 0-0.8V а импулс със стойност над 3V се приема за 1, като фронтовете не са идеални, а са си наклонени при разтягане с осцилоскоп. "

Ти зарежи електрониката. Поведението на електрона е дискретно и се обяснява от квантовата механика, не от КлФ :)) Освен това примерът ти няма общо с това което обсъждаме.

"Има и това е точно пластовостта и рязкият преход и dE на позитрона създаващи мощен моноимпулс, към което се прибавя и dE създавано от електрона в инфлексната точка от траекторията му, което е максимално точно в инфлексната точка. Резултата е квазидискретност. "

Тц. В случая е важна промяната на енергията на системата електрон-позитрон, я тази система според КлФ може да има всякаква енергия - не зависеща само от позитрона. Забележи, за да прескочи поситронът ти на друуг слой, някой трябва да въздейства на атома, т.е. да му предаде енергия - която НЕ Е дискретна, а може да е всякаква. Затова излъчената енергия ще бъде РАЗЛИКА между скока на позитронът и предадената енергия (грубо). А когато към дискретен спектър добавиш непрекъснат шу, се получава непрекъснат шум а не дискретен спектър. Въпросът е защо това не се наблюдава - и извъртанията ти не го обясняват. Нито КлФ. Объркан си та дрънка цялата конструкция :))

"Това е нагла лъжа. Няма такъв закон в КлФ. Има излъчване единствено при dE, понякога има dE и при движение, но не винаги. От там е явно заблудата. "

Да бе, само дето по Максуел dE е промяна на интензитета на полето, а не силата в някакъв дипол. Просто прочети :)) Поле има и без дипол, и промяната му става при движение на заряда. Много по-елементарни са нещата, затова и конструкциите ти са бъгави.

"Това е вярно вече, но промяната на тази сила може да е квазидискретна под формата на моноимпулс за светлината или полиимпулси за радиовълните, но това е квазидискретност. "

За можене може, но в КлФ няма причина да е така. това е проблемът. В КМ може, и си има основания за това :))

"Я излиза че това дето съм ти разправял не е било глупости, а факт. "

Излиза че бъркаш съставките на спектъра - спектралните линии - със смия спектър. И се получава боза с косми.

"Всички честоти са равновероятни, но максимумът на dE не е равновероятен, а се оопределя от движението на електрона и позитрона и за всеки преход е един единствен. А това е в пълно съгласие с КлФ, колкото ида ти е мъчно. "

Въпросът е не дали някакъв максимум е вероятен или не, а защо го има изобщо. За това няма класическа причина, каквито и тенекийки да залепваш към конструкцията си :))

"Отговорът е - електростатичните сили. Пластовете са от неутрино (електрон-позитрон). В случая действат точно електростатичните сили на Ван дер Ваалс, които се уравновесяват в центъра на протона. Колкото е по-навътре, толкова повече пластове има между него и електрона и съответно намалена силата. Така че въпреки, че силите на Ван дер Ваалс да намаляват към центъра, то и силата на елктроните намаля, както и нараства разстоянието до тях. Колкото по-към повърхността е позитрона, толкова по-големи ще са Ван дер Ваалсовите сили, но пък и пластовете ще са по малко и електрона по-близо, съответно ще растат електрическите сили. "

Това обяснение го предлагай на децата в детската градина, може да се хванат. След като ВСИЧКИ сисли в твоята система са електромагнитни (статични или не), поради факта че те НЕ СА дискретни, не може да има дискретна енергия цялата ти система, включваща външен електрон с произволна енергия и въшни въздействия с произволна енергия. Сещаш ли се, промяната на общата енергия зависи от ПРОИЗВОЛНАТА порция външно въздействие, която изключва всякакви дискретни спектри на излъчване. Тва е положението.

"Точно на такива уравновесявания и пластовете се дължат орбиталите. Пластовете затрудняват прехода и създават "скокообразна" електрическа сила, защото зn=з0.n
Ако беше проверил това със закона на Кулон щеше да го установиш и да избегнеш излишни въпроси. "

Законът на Кулон не съдъжа забрана за част от орбитите, той може да опише произволна орбита. Никакви ен, никакви ем няма в него. Тц.

"Отговорът е: пластове. Пластовете пречат за произволно равновесното състояние. Електрическата сила се променя изключително рязко (скокообразно) при прехода на позитрона. "

И как пластовете ще забранят на електрона да има произволна скорост, съответно произволна центробежна сила да го задържа на произволно ниска орбита? Друг път.

"За излъчването трябва причина, няма как да излъчи дипола без причина. И колкото е по близо до протона центробежната сила нараства чуствително и външното въздействие трябва да е много, много по-мощно за да стане излъчване."

Няма значение колко е мощно външното въздействие, важно е че то променя ПЪЛНАТА енергия на системата с произволна велчина, съответно излъчената енергия ще бъде също произволна величина. Правиш си сметките без кръчмаря.

"Енергия се губи само при излъчване, излъчване има само при dE, dE има само при пад, пад има само при промяна на потенциално ниво."

Само дето не включваш сметките електрона, който също при въздействие върху атома си променя параметрите и дава принос - произволен - в излъчваната енергия.


"Точно затова ти говоря. Че спирачното лъчение е спрямо милярди атоми в околността"

Тц. Първо се научи че ускорението е абсолютно, пък после се занимавай с електродинамика :)) Научи се че спирачното излъчване зависи само от ускорението на частицата, а не от взаимодействието и с тези милиарди атоми, взаимодействие което зависи от разстоянието до тях - разстояние което НЕ участва в енергията на излъчване. Бебешки представи имаш за науката, Мел, от там и всичките ти проблеми с обясненията и най-вече с тяхното разбиране.

"Потенциалната енергия зависи от електрическата сила, когато тази сила се променя "скокообразно", то и потенциалите се променят скокообразно, съответно потенциалната енергия."

Да бе, така е, само дето няма причина тази сила да има строго определени значения. В един атом ще има едни, в друг ще има други, кат резултат спектъра ще е непрекъснат :))

"Позитрона не скача, скача dE. "

Само дето скача как си иска.



"Пак забравяш че и центробежната е толкова по-голяма. А реликтовото лъчение само помага с "песъчинки", но достатъчно на брой и плажът е готов."

тука си противоречиш с едно друго изречение от същия постинг:

"И колкото е по близо до протона центробежната сила нараства чуствително и външното въздействие трябва да е много, много по-мощно за да стане излъчване."

Реликтовото излъчване ако някога си чува за него имеа нищооожна енергия, несравнима по никакъв начин с енергията което се обменя при удар на атоми, удар който сме нарекли външно въздействие :))

"Е явно или хората не са били много по-умни или нещо не са дообмислили."

Абе щом аз дето съм толкова глупав намирам такива простотии в тая конструкция, явно другите са се справили много по-добре като са зарязали подобните конструкции навремето :))