...Колкото и да имаш, силата която действа на електрона вече не е 1/r^2, и електронът не е на стабилна орбита - такъв атом рано или късно ( за милисекунди) умира.
Отговор:
След като за малки разстояния било неутрално, за големи ще е още повече.
Точно така за значително по големите разстояния до електрона пластовете са много, много, много по-неутрални, може дори да се каже безкрайно.
Атомът няма от какво да умре щото винаги има центробежни сили, които се уравновесяват с центростремителните. За да умре трябва много яко външно въздействие.

Хехе, то носи импулс и енергия, взаимодействието и в частност засичането е обмен на тези величини, и то няма нищо общо дали има заряд или не.
Точно така и щяхме да отчитаме само импулса от директно взаимодействие, а той вече зависи от ъгъла на удар. Сигурно си играл билярд, че да не обяснявам много. Наличието на заряд дава възможност за допълнителни взаимодействия и засичания. Забележи как многократно по-малкият електрон се детектира по-лесно от по-голумият неутрон. А неутриното е толкова малка частица (колкото два електрона), че атомното пространство е като Слънчева система за комета, което не е така при заряд.
Еднакви Кулонови сили на привличане и отблъскване са равни на НУЛА сила. Няма сила просто, сещаш ли се?
Точно това има предвид. Но за изключително малки разстояния, това вече не е така и поляризацията е възможна.
Полето на диполите е различно в звисимост от отношението на полюсите. "
Тц. Полето на диполите зависи само от разстоянието между зарядите в него,...
Кое е Тц-то, като казваш същото, плюс някакво твое допълнение, което обаче не е много вярно. ...и както вече показах, НЕ намалява квадратично с разстоянието. Силата между полюсите на диполите намалява квадратично. А силата към външен обект, може да е различна, включително и квадратична в случая с въртене.
Тц. Не силата създава интензитета, а обратно. Силата зависи от заряда на обекта, който я изпитва от страна на полето, забележи, при един и същи интензитет :)) Объркал си причина и следствие, явно не знаеш кое какво е.
Нещо много объркано изречение. Начи: силата зависи от заряда на обекта изпитващ тази сила (до тук добре, ама нататък нещо е неясно). Наличие на заряд е причина за сила. Забележи, че силата между два заряда е пропорционално на произведението на двата заряда. Нещо не си наясно.
Заряда е причина за сила, а силата е полето. Интензитета се определя от контролен заряд и от електрическата сила, която му действа.
Забележи не силата зависи от интензитета, а интезитета от силата. Бъркаш мерене на интензитет с причинно следствената връзка.

Коя сила се променя бе? Силата да не е някакъв обект който да има отделно и независимо съществуване? Оправи си представите, иначе няма да имаш напредтк. СИлата е продукт от действието на полето, а полето се характеризира с интензитет.
Всичко ти е наопаки. Ако няма сила ще мериш само пишки, а интензитет йок.
За да има интензитет трябва сила - тя е създаващата полето, а не полето да създава сила.
Елементарно е представи си нищото. Къде е полето? Няма го! Постави заряд, който предизвиква Кулонова сила. Чак сега имаш поле. Поставяш заряд и той поражда поле. След това с друг мериш интензитета в някаква точка от общата Кулонова сила, заради относителността на КС. Това е последователността и логично-причинно-следствената връзка.
Има, пак да повторя, рязък преход на позитрона с "огромно" dЕ и съответно рязка промяна на Кулоновата сила. Тая грешка вече ти я обяснявах. И да я повтаряш, все бъгава представа ще е.

Искаш да кажеш, че не може да има различни dЕ, ли? Нищо не си обяснил щото си съвсем объркан в представите си. Просто е: има кратък преход за много кратко време с dE даващо мощно излъчване (позитрона), същото dE за милиони пъти по дълго време, дава милиони пъти по малко dE и толкова по-маломощно излъчване за милиони пъти по дълго време. Кое не схващаш в цялата работа?
А да...не се връзва с алабализма ;)))))))))))))))