|
...енергия, инак нямаше да твърдиш това:НЯМА никаква причина тая енергия да приема само дискретни стойности, и да не приема междинните между тях. Всяко предположение за някаква забрана в тая насока (каквото правиш ти, може да не го съзнаваш) те извежда от КлФ. А система чиято енергия може да приема всяко значение, излъчва непрекъснат спектър.
Непрекъснато ти повтарям, че всички процеси са непрекъснати. Енергията не приема дискретни стойности, а квазидискретни. Няма забрана, а има рязка промяна на dE и съответно на потенцията. Впечатлението е за дискретност при абстрахиране от аналоговостта на сигнала. Електрониката е пример, как се създава дискетнот, от недискретна форма. Това прави и КМ. Цифровизацията е удобна за обработка, но не дава вярна причинно следствена представа.
Поведението на електрона е дискретно и се обяснява от квантовата механика, не от КлФ :))
Това разбира се не е вярно и се вижда от всички изследвания правени с електрони. Квазидискретно е единствено поведението на електрона в атомите.
В случая е важна промяната на енергията на системата електрон-позитрон, я тази система според КлФ може да има всякаква енергия - не зависеща само от позитрона. Забележи, за да прескочи поситронът ти на друуг слой, някой трябва да въздейства на атома, т.е. да му предаде енергия - която НЕ Е дискретна, а може да е всякаква
Пак ти куца логиката и причинно следствеността. "Всякаква енергия" не противоречи на импулсно излъчване. А това е очевадно от радиовълните.
Освен това енергия не се получава от атома, а се излъчва. Може да има някакъв външна начална енергия, колкото да се задвижи процеса. Но основната енергия е вътрешно-атомна и се излъчва под формата на импулс с "шумовият фон" отстрани.
Обикновенно излъчването е следствие на "налягане", индукция върху или разпад в системата. За индукционното излъчване ще караме друг път. Та при "налягане" външната енергия бута електрона към ядрото при което имаме излъчване в "рамките на шума" "реликтово" излъчване. Когато електрона е достатъчно близко за да издърпа "позитрона" от хватката на пластовете и Ван дер Ваалсовите сили, позитрона преминава пласта и електрическата сила се променя много бързо за този преход, след което електрона под действие на тази сила се ускорява допълнително до новата си по-висока скорост и центробежна сила при която настъпва равновесие, а това става вече в рамките на новата орбитала. Излъчването е със строго пределена честота зависеща от средната честотата на въртене на електрона в началното и крайното положение (която се определя от протона, той също се върти с тези честоти, около центъра на масите).
А когато към дискретен спектър добавиш непрекъснат шу, се получава непрекъснат шум а не дискретен спектър. Въпросът е защо това не се наблюдава - и извъртанията ти не го обясняват. Нито КлФ. Объркан си та дрънка цялата конструкция Няма такъв шум докато dE e максимум и пак идваме до относителността на кинетичната и потенциалната енергии. Да не говорим, че в горното си изречение пренебрегваш факта интерференция. Т.е. дори и да има шум, импулса пак ще си го има, щото шума е значително по-слаб от импулса, само можеш да му го накъдриш на импулса ;)
Слаба е логическата конструкция в представите ти, но не си само ти де, споко!
Да бе, само дето по Максуел dE е промяна на интензитета на полето, а не силата в някакъв дипол.
Да цитираме пак Уикипедията: Интензитетът е основна векторна характеристика на електрическото поле; равна на отношението на силата, действаща на точков електрически заряд в дадена точка от полето, към големината на заряда.
Това е точно електрическата сила между точковите заряди електрон и позитрон. Ако си мислиш, че друга сила действа между електрона и позитрона, казвай, че да схвана мисълтат ти.
Поле има и без дипол, и промяната му става при движение на заряда. Много по-елементарни са нещата, затова и конструкциите ти са бъгави.
Явно че не са елементарни, щом правиш такава алабалиска грешка. Без сила полето губи смисъл. Помисли пак върху това що е интезитет. Нормално е при движение на заряд да се променят сили, (особенно тези зависещи от r^2), но пак повтарям не при всяко движение относно дадена КС има промяна на силата, (особенно при движение по еквипотенциална линия).
За можене може, но в КлФ няма причина да е така. това е проблемът.
Зациклил си на "не може" дори и гредата да ти изкара окото. Е може. КМ с постулати цифровизира сигнала и вади изводи.
Въпросът е не дали някакъв максимум е вероятен или не, а защо го има изобщо. Това е напълно несериозен въпрос, меко казано.
Това обяснение го предлагай на децата в детската градина, може да се хванат. След като ВСИЧКИ сисли в твоята система са електромагнитни (статични или не), поради факта че те НЕ СА дискретни, не може да има дискретна енергия цялата ти система, включваща външен електрон с произволна енергия и въшни въздействия с произволна енергия. Сещаш ли се, промяната на общата енергия зависи от ПРОИЗВОЛНАТА порция външно въздействие, която изключва всякакви дискретни спектри на излъчване. Тва е положението.
Няма дискретна енергия, бе Гери, няма. Има квази дискретност. Има "скокоподобен" преход на позитрона, водещ до скокообразна промяна на електрическата сила и съответно скокообразна промяна на интензитета. И съответно скокообразна потенция, съответно скокообразно разпределение на орбиталите. А скокобразната промяна на електрическата сила води, до скокообразно излъчване, което води до импулсна форма, което води до квази дискретност, което води до "цифровизация" и представата за пълна дискретност. Ама няма такова нещо. И в склада няма ;)
Законът на Кулон не съдъжа забрана за част от орбитите, той може да опише произволна орбита. Никакви ен, никакви ем няма в него.
Законът на Кулон зависи от епсилон. Като го приложиш за един слой и после за друг имайки предвид промяната на епсилон ще видиш че електрическата сила се променя скокообразно, дори и да не променяма r
Та законът на Кулон не забранява по-рязка или по-плавна промяна на Е.
Няма забрана на орбитали, има равенство на сили, а тези равенства не са постижими за произволна орбита заради пластовете.
И как пластовете ще забранят на електрона да има произволна скорост, съответно произволна центробежна сила да го задържа на произволно ниска орбита? Не му забраняват, но "забраняват" прозволно равенство на центробежните и центростремителните сили. Тука се намесва и свойството инерция. Няма как да настъпи равновесие моментално. Равновесие има само за конкретна Кулонова сила, когато позитрона е между два пласта. Прехода през пласт е бърз и рязък и няма как да настъпи някакво междинно равновесие, а инерциалността да не се прояви. Забележи накрая, че все се въртиш около чепа. Кулоновата сила основно се променя от прехода на позитрона. Равенството на центробежни и центростремителни сили не зависи само от тях, а и от вътрешните за протона сили дърпащи позитрона към центъра.
Няма значение колко е мощно външното въздействие, важно е че то променя ПЪЛНАТА енергия на системата с произволна велчина, съответно излъчената енергия ще бъде също произволна величина.
Не я променя с произволна, а с резултантна величина. Произволна е само при прехода 1-0. Ако говориш пък за поглъщане, то там вече си прав, с малката подробност, че атома ще преизлъчи част, докато заеме стабилна орбитала, съобразно равенство на центробежни, центростремителни сили и вътрешните за протона.
Само дето не включваш сметките електрона, който също при въздействие върху атома си променя параметрите и дава принос - произволен - в излъчваната енергия. Да електрона дава също принос, но той е в хиляди дори милиони пъти по-малък и се явява, като шум в спектралните линии. Прехода е много по-плавен за хилядократно по продължителен период и дЕ, дължащо се на това е нищожно в сравнение с дЕ предизвикано от късия преход на позитрона. За прехода електрона прави милиони врътки по път приблизително 2п(r2+r1)/2, а прехода на позитрона е през отсечка съизмерима с диаметъра му.
Първо се научи че ускорението е абсолютно, ...Научи се че спирачното излъчване зависи само от ускорението на частицата, а не от взаимодействието и с тези милиарди атоми, взаимодействие което зависи от разстоянието до тях - разстояние което НЕ участва в енергията на излъчване.
Това е основна алабалистка грешка. Силата е абсолютна, а оттук ускорението, което тази сила поражда. Ускорителното движение обаче е относително .
Няма ускорение без сила. А спирачното ускорение зависи от милярди сили и съответно има милярди dE -та. Естествено далечните са пренебрежимо малки, а близките са основно определящите. Пак забрави какво е кинетична и потенциална енергия и от какво се определят, особенно потенциалната.
Да бе, така е, само дето няма причина тази сила да има строго определени значения. В един атом ще има едни, в друг ще има други, кат резултат спектъра ще е непрекъснат :))
Пак недомислица. Съответните позитронни преходи през пластовете са винаги едни и същи и предизвикват еднакво дЕ при еднакви сили. Т.е. еднаквите атоми винаги ще са с еднакви спектрални максимуми или квазидискрети.
Пак забравяш че и центробежната е толкова по-голяма. А реликтовото лъчение само помага с "песъчинки", но достатъчно на брой и плажът е готов."
тука си противоречиш с едно друго изречение от същия постинг:
"И колкото е по близо до протона центробежната сила нараства чуствително и външното въздействие трябва да е много, много по-мощно за да стане излъчване.
Къде видя противоречие? Едното е външно въздействие водещо до поглъщане на енергия от атома, а другото е външно въздействие за да се достигне до излъчване на атома?
Реликтовото излъчване ако някога си чува за него имеа нищооожна енергия, несравнима по никакъв начин с енергията което се обменя при удар на атоми, удар който сме нарекли външно въздействие :))
Реликтовото лъчение е нищожно, щото излъчването е нищожно в следствие на корекции в траекторията, за достигане на равновесие.
При удари на атомите си има нормално + реликтово излъчване. И външното въздействие съвсем не е нужно да е удар...
Абе щом аз дето съм толкова глупав намирам такива простотии в тая конструкция, явно другите са се справили много по-добре като са зарязали подобните конструкции навремето
Не си глупав, а предубеден, не намираш "простотии", а пишеш недомислици, никой не се е справил с подобна конструкция, защото постулатите на Бор са неверни в основата си.
|
Виждам че нямаш много понятие от потенциална [re: geri®]
