|
..., която е част от пълната енергия за една система. Така че нищо не ме извижда от КлФ.
Самата КлФ не може да обясни дискретното излъчване, нали това ти разправям :))
Напротив може и това е под формата на квазидискрета. Точно като това става в електрониката. Нулата е 0-0.8V а импулс със стойност над 3V се приема за 1, като фронтовете не са идеални, а са си наклонени при разтягане с осцилоскоп.
Ти може и да приемаш, само дето няма никаква ФИЗИЧЕСКА причина това да се направи. Нали за това говорим, какви са основанията произтичащи от класическата физика (и каквито няма) и разликата с твоите приемания :)
Има и това е точно пластовостта и рязкият преход и dE на позитрона създаващи мощен моноимпулс, към което се прибавя и dE създавано от електрона в инфлексната точка от траекторията му, което е максимално точно в инфлексната точка. Резултата е квазидискретност.
И това не следва от КлФ. :)) Според нея, излъчването е резултат от наличието на движещ се заряд, какъвто има И електрона.
Това е нагла лъжа. Няма такъв закон в КлФ. Има излъчване единствено при dE, понякога има dE и при движение, но не винаги. От там е явно заблудата.
силата между позитрона и електрона може да бъде произволна, а не е дискретна. Това е вярно вече, но промяната на тази сила може да е квазидискретна под формата на моноимпулс за светлината или полиимпулси за радиовълните, но това е квазидискретност.
Само дето някой честоти ги има, и в спектъра се наричат спектрални линии, а други ги няма, или са в рамките на шума.
Я излиза че това дето съм ти разправял не е било глупости, а факт.
Именно таэи огромна разлика межу интензитета на едни честоти (спектралните линии) и интензитета на другите, дето са между тях (в рамките на шума) се нарича дискретност на спектъра. Така е, но това е квазидискретност. Ей тия "в рамките на шума" са доказателството за недискретността на излъчването.
Ако всички честоти бяха равновероятни, спектъра щеше да е непрекъснат, а той не е. Именно тов ане може да обясни КлФ :)
Пак изхвърляне. Всички честоти са равновероятни, но максимумът на dE не е равновероятен, а се оопределя от движението на електрона и позитрона и за всеки преход е един единствен. А това е в пълно съгласие с КлФ, колкото ида ти е мъчно.
Много добре, тогава въпросът е: КлФ не може да обясни тази му форма. Нито твоите измишльотини. Обяснява се прекрасно с максимум на dE.
Това не обяснява защо позитрона няма да остане между двата пласта, а само защо ще се измести от единия :)) Електрическата сила с която действа електронът не е дискретна, а непрекъсната по големина, т.е. може да бъде всякаква. ДОбре е да помислиш и какво кара позитронът после да се връща в другите слеве, иначе атомът ти ще излъчи само веднъж в живота си :)) Това ще е някаква сила, нали? Това е вече наистина уместен въпрос, първият ти от много време насам. Отговорът е - електростатичните сили. Пластовете са от неутрино (електрон-позитрон). В случая действат точно електростатичните сили на Ван дер Ваалс, които се уравновесяват в центъра на протона. Колкото е по-навътре, толкова повече пластове има между него и електрона и съответно намалена силата. Така че въпреки, че силите на Ван дер Ваалс да намаляват към центъра, то и силата на елктроните намаля, както и нараства разстоянието до тях. Колкото по-към повърхността е позитрона, толкова по-големи ще са Ван дер Ваалсовите сили, но пък и пластовете ще са по малко и електрона по-близо, съответно ще растат електрическите сили.
Чиста класика, това е. Верно е че това са обяснения на "сухи" формули и резултати, но това е вярната им интерпретация.
Това ще е някаква сила, нали? Е, какво пречи силата с която електронът въздейства на позитрона, да уравновесява тази сила във всяко положение? Нищо не пречи, затова и нищо не ограничава положението на позитрона МЕЖДУ слоевете, затова и теорията ти само в твоите представи обяснява нещо. Точно на такива уравновесявания и пластовете се дължат орбиталите. Пластовете затрудняват прехода и създават "скокообразна" електрическа сила, защото зn=з0.n
Ако беше проверил това със закона на Кулон щеше да го установиш и да избегнеш излишни въпроси.
теорията ти само в твоите представи обяснява нещо.
Това е вярно. ;))))))
Това може да ти е от полза преди да даваш квалификации, кво може и кво не КлФ.
Силите могат да са произволни, а не дискретни, затова и излъчването няма да е съсредоточено на т.н. спектрални линии, а ще бъде равномерно в целия спектър. Противоречиш си, като настояваш за горната постановка, а от някъде изваждаш дискретен спектър на излъчване :))
Отговорът е: пластове. Пластовете пречат за произволно равновесното състояние. Електрическата сила се променя изключително рязко (скокообразно) при прехода на позитрона.
И няма причина това да не продължи до безславния край на електрона - до цопването му в ядрото и смъртта на атома :)) Излъчва - намалява му пълната енергия, няма от къде да се вземе друга, излъчва пак - пак му намалява, пак се доближава до ядрото, и цопва накрая. Чисто класическа картинка, както и са забелязали хората преди стотина години.
Поредното припкане на пърлето.... За излъчването трябва причина, няма как да излъчи дипола без причина. И колкото е по близо до протона центробежната сила нараства чуствително и външното въздействие трябва да е много, много по-мощно за да стане излъчване. На практика почти няма такова външно въздействие, което да предизвика прехода 1-0, освен ядрен разпад или синтез, които предизикват чуствителна промяна на вътрешноядрените сили и разположението на електроните. Е може и с бомбордировка, ама това са вече други истории.
Допускаш типична алабалистка грешка: искаш безпричинно излъчване. Е не става, а и в склада няма.
С дипол или не, ускореният заряд излъчва и съответно губи енергия. Но дори да си заровим главата в пясъка както ти правиш, твоят атопм прави същото - електронът при излъчване губи енергия, и с голяма вероятност ще попадне на ядрото. :))
Пак алабалистка слабост. Енергията е относителна, т.е. относно нещо и затубата и е съответно относно това нещо. Дори и оня руски кретен беше схванал, че ускореният електрон не излъчва спрямо всяка КС. Е не е схванал че ускорителното движение също относително и това е причината, ама това е друга история. Енергия се губи само при излъчване, излъчване има само при dE, dE има само при пад, пад има само при промяна на потенциално ниво. Просто е като въртенето на Земята около Слънцето.
Мел, системата електрон-позитрон си променя енергията, най-често енергията се разглежда в системата на центъра на тежестта, което те освобождава от кошмара с милиардите потенциални енергии.
Точно така, а милярдинте енергии са за милярдите позитрони в света.
Т.е. всяка енергия е за точно конкрете позитрон. Оттук и злъчването е от тази диполна двойка.
Друг път да го знаеш това, електронът в атома има само една потенциална енергия
Точно затова ти говоря. Че спирачното лъчение е спрямо милярди атоми в околността и съответно излъчват тези милярди диполи, както и поглъщат други пък милярди. Затова като говорим за атом там енергията електрон позитрон е една и няма излъчване при стационална орбитала, залади липса на dE, т.е. липса на потенциален пад.
Ето че като е за заяждане (макар и глупаво, заради превратно тълкуване), можеш да проявиш мисъл.
Позитронът може да си скача как си иска, но ОБЩАТА ЕНЕРГИЯ е тази от която се взема енергията на излъчването, а общата енергия не се променя на скоци. обаче и всяка разумна мисъл гледаш после да осереш. Това ти е лошото. Потенциалната енергия зависи от електрическата сила, когато тази сила се променя "скокообразно", то и потенциалите се променят скокообразно, съответно потенциалната енергия. Но в случая ни вълнува излъчването, а то е зависимо само от скокообразното dE.
Не разваляй добрите впечатления с прибързани недомислици. Ето пак такава:
Твоята теория дори не обяснява ЗАЩО позитронът трябва да скача, след като атомът е в равновесие. Позитрона не скача, скача dE.
И тъй като нищо не е безпричинно, (като в КМ ;) то електрона, под действие на "налягане" примерно, приближава толкова, че да "издърпа" позитрона, чак тогава позитрона преминава слоя и имаме моноимпулс залади dE, преди това имаме шум "в рамките на шума", т.е слабо излъчване.;)
Причината за излъчване обаче също не може да ограничи минималното разстояние до ядрото, което никой не ограничава да е нула - електронът да падне на ядрото, и атомите да умрат :)) Никой не я ограничава, а само извънредно много затруднява. Та как мислиш става неутронните звезди? Скапват се да излъчват, под действие на "налягането".;)
, защото колкото е по-близо електронът до ядрото, толкова по-голяма е силата на привличане, и не се наблюдава такова излъчване с нужната енергия да направи това което ти си мечтаеш :)) Реликтовото излъчване е с нищооожна за целта енергия. Пак забравяш че и центробежната е толкова по-голяма. А реликтовото лъчение само помага с "песъчинки", но достатъчно на брой и плажът е готов.
Не става, Мел, няма начин :)) Иначе много по-умни от тебе хора щяха да са го измислили отдавна. Ама на, съдба :))
Е явно или хората не са били много по-умни или нещо не са дообмислили. Всъщност, това е дело на много по-умен човек от мен, аз само съм помагал с квото мога. Но пак стигнахме до вариант на фразата: "Толкова учени не са, та точно ти ли?", която била само мое "бълнуване".
Да безпорно това е най-силният аргумент...срещу който няма кво да се каже.
|
Re: Конкретната орбитата е с конкретна енергия [re: geri®]
