|
...Е нали това казвам - намалява енергията на системата. Което е свързано с приближаване на електрона до протона. И така до пълният край на атома :))
Електрона приближава протона, което е причината за излъчване, само под действието на външна за системата сила и колкото повече се приближава електрона към протона, толкова тази сила трябва да е по-голяма за да преодолее центробежните сили. Всяка сила по-малка от "достатъчната" за прехода няма да предизвика на практика dE и съответно няма да има причина за излъчване.
Те погрешните представи не ходят сами :)) Мел, събуди се: уравненията на Максуел ОБОБЩАВАТ всички изброени от тебе частни закони в пълно описание на полето. И тези уравнения (на Максуел) показват че при промяна в полето имаме условия за излъчване. А тази промяна ИЗОБЩО не е това дето рти си си въобразил под dE, само дето се бележи по същия начин.
Описание на полето не е описание на система от обекти. Полето не създава кинетична и потенциална енергия, а материалните обекти. Съответно излъчването е половината промяна на потенциалната енергия. Това че имаш условия, не значи че има излъчване. Пак ти припомням какво е това кинетична и потенциална енергии. F=qE и съответно dF=q.dE, това е dE което съм си "въобразил".
Интересно електрическото поле на една електромагнитна вълна от какви диполи се върти и какви заряди го създават и пресъздават :))
Електрическото поле на вълна не се върти, а се транслира. Минаването на фотона през точка създава илюзията за въртене в тази точка, но това са различни точки от самия фотон и се дължат положението на електрическия вектор в момента на излъчване, а той пък от въртенето на електрона около протона.
Константно, само дето константата е безкрайност, и обърква всички сметки. Каквото и да е външното поле, в точката в която си се вторачил полето е безкрайно. И естествено за никакви промени в тази точка не може да се говори. Затова ти давам винаги за пример гравитацията, за да вденеш и да не ръсиш малоумия. Само тяло не се привлича гравитационно, както и сам електрон, само тяло не се ускорява гравитационно, както и сам електрон не се ускорява сам електрически. А точката с безкрайното поле е точката в която ти си се вторачил. Аз ти говоря за това поле F=qE , а то винаги действа върху друг заряд. Инак собственото поле на другият заряд в самият него също е безкрайност. А това дали е безкрайно не ни интересува за излъчването, след като е константно.
Кой го интересуват външни и вътрешни сили? Къде са силите в уравненията на Максуел? Къде е силата във вълновото уравнмение? Само във въображението ти силата е свързана с излъчването :))
Ми силите са си там, ако че ги не виждаш, щото целта им е друга, а именно да опишат полето, а не да определят причината. Причината е тук: dF=q.dE
Пък вълновото уравневие е описание на вълната, а не на причината за получаването и. Всъщност причините за излъчването съгласно споменатите закони водят до резултата за описанинието на полето. Те са причината, а Максуел резултата. Т.е. резултата на промяната на енергията в една система зависи от изброените закони и се изразява в излъчване на нещо, което придобива характеристики съобразно законите предизвикали го, но то не е причината за себе си, а резултат на други причини - законите на излъчването.
Следва, следва. Погледни уравненията на Максуел и се замисли какви са величините в тях. Например какво е това Е, и дали това което си мислиш за Е е същото? (не, не е същото). Еми гледам ги и не виждам изобщо причина за излъчване, камо ли пък на ускорен заряд. Казах ти те са резултат.
Казах ти, че няма такъв закон по който електрона да излъва въртейки се около ядрото, без намеса на външна сила. Казах ти че от горните закони и от Максуел никъде не следва, че ускорен заряд излъчва сам. Не че може да има някъде сам ускорен заряд. Това дето алабалистите отделяте ускорението от причината за опявата му е голям проблем в съвременната физика. Това е крачката с която се отделя следствието от причината, което съответно води до алабализмите СТО, ОТО и отчасти КМ.
Когатоп разбереш смисъла на уравненията на Максуел, ще разбереш колко са объркани и погрешни представите ти.
Да бе видях го твойто разбиране на уравненията на Максуел, когато се изцепи... и ...
Тц. Уравненията на Максуел имат решения и без заряди, и тези решения са имено електромагнитните вълни. Много е просто, Мел - заместваш зарядите и токовете в уравненията на Максуел с нула, и ги решаваш. Ти не знаеше ли тоя номер? За какво излъчване ми говориш тогава изобщо?
Точно така решението са вълните, т.е. резултата, а не причината. Причината са токовете и силите предизвикващи ги. Аз тоя номер го знам и не виждам, къде от него следва, че електрона излъчвал сам, нито пък виждам откъде следва, че при въртенето му около ядрото трябвало да излъчва.
Няма такова нещо. В полярната координатна система на протона посоката на вектора не се променя."
Не се променя ако зарядите са в покой. Нашия случай не е такъв.
Нещо бъркаш сила и приложна точка и положение на тази точка. Описанието на точката е, че се върти за всеки външен "наблюдател", но посоката между двете точки е винаги между двете точки. Все едно да казваш, че се движиш относно Земята, само защото тя се върти. Не относно Земята си неподвижен, и пак си имаш центробежни сили върху тебе, щото и Земята се върти.
Представи си, че се въртиш закачен на въже около Земята на достатъчно разстояние, че центробежната и центростремителната сила да са равни (въжето е за представа, а ти си геостационарен спътник.). Спрямо която и да е точка на въжето, а и на Земята ти ще си неподвижен. Гравитацията си я има, ама на не падаш и центробежните сили са си налице. В полярната КС си избираш посока спрямо която мериш промяна. Обаче протона е тъп и единствената му отправна точка е електрона и заради това той избира тази посока за отправна опоска, а тя никога не се променя за протона. Т.е. КС се върти.
Мел, ако радиус-векторът не се променя по посока (с времето, естествено), единствената сила която действа между двете частици е тази на Кулон, което означава че те ще се сблъскат неминуемо. Никакво въртене няма, схващаш ли? Или не схващаш?
Схващам, обаче това е така за линейна КС. А ние говорим за въртяща се полярна КС, по алабалистки Неинерциална (въпреки инерциалното движение). Тоест въртенето е включено в самата КС. Схващаш ли или не схващаш?
|
Няма край... [re: geri®]
