Оооо, въобщще не си ме схванал правилно - от четвърт век нямам мнение за Юнг. Останало ми е нещо в главата, но е съвсем малко и незначително. Ако междувременно са го признали - нямам против. По мое време, без да се впускам в подробноти, ми приличаше на комплексирано леке - някак в трудовете му беше "абе шефа е прав, и колегите са прави, ама аз съм най-прав". Такова усещане ми е останало - към момента не само нямам претенции да съм познавач, но дори ефективно избягвам такива теми доколкото това е въобще възможно.
А анализа ти за мацката съм го признал от преди три-четири седмици - не те знам кой си чел, ама добре анализираш.
П.П. "Капиталът" го четох по време на Голямата Скука през втората година в казамрата - хем нещо се образовах, хем старшинките не бяха агресивни, като видеха че чета книга от библиотеката. А и тогава си мислех, че ще ми трябва за приемане в университета - по-младите дори не знаят, че имаше един задължителен изпит, който засягаше бегло и тази тематика - покрай отхвърлянето на култа към личността на петия конгрес на БКП и сродни фундаментални простотии. Шокът ми беше, че "Капиталът" се оказа един съвсем сносен учебник по икономика, с добавки на малко фантастика, но далеч по-добре от много неща, с които се сблъсках в последствие.
|