Имах предвид дали го признават хората, които в момента се интересуват от материята. По мое време болшинството твърдо се дистанцирахме от него, въпреки че го четяхме, за да "опознаем врага". Смятахме го за надут пуяк, който пише глупости, които не помагат в разбирането, а още по-малко в процеса на самата анализа. И да - смятахме го и за откровен предател, тъй като буквално разрушава крехкия свят на психоанализата, а сред руините избуяват хиляди учения и течения, повечето от които идиотски. Но пък кой съм аз да критикувам в момента, при полжение, че отдавна съм извън темата?
Що се отнася до Фром, той е съвсем друга работа. Лично на мен тогава ми беше фаворит, във всеки негов труд виждах някакъв позитивизъм и неограничени възможности. Но именно поради него се и отказах. Някак не ми се виждаше уместно такива огромни познания, каквито си мислех, че притежавам тогава, да са насочени само към определени хора, а че трябва да има някакъв начин човечеството да се амбицира и само да прозре невероятните способности на собствената си психика. Въобще съм бил доста наивен, сега като се замисля, но не чак толкова, че да не съм си давал сметка, че в крайна сметка психоанализата ще си остане скъпа привилегия на елита. А именно тази елитарна известност на Юнг ме отвращаваше най-много.
Благодаря за хубавите спомени, които ми върна с намесването на Юнг!
|