|
И аз си мислех, че бях приучена да съм по-резистентна.
Ритуалите имат много сериозен психологически ефект при някои хора. Няма да влизам в подробности, но ползата им относно мотивацията е голяма. Освен традиционните ритуали има и частни такива, които за мен са още по-интересни. При традиционните има рутинност и с времето тя убива спонтанния положителен ефект. Може да се каже следното - новопостъпилите в ритуалните действия имат по-голяма еднократна или няколкократна лична полза от изпълняващите ги редовно. Докато при изпълняващите редовно ритуал се забелязва силна психологическа зависимост от него независимо имат ли наблюдаема полза или не. Съответно има хора, които твърдо вярват, че защото са си пропуснали ритуала (или са подценили сериозността му) са им се случили много лоши неща - забелязват и запомнят конкретни нежелани събития. Ритуалът не винаги е предвестник на събитието, но и причина за него, когато то зависи от вътрешната настройка на участника. Психосоматиката е голяма работа . При дадени хора може да изиграе буквално ролята на Мотиватор за живот (имаме и негативни, драстични примери при жертвоприношенията, когато се явява мотиватор за отнемане на живот). Ритуалът като обект на когнитивната психология е нещо доста забавно защото засяга съдържанието на вниманието. Извършва се психически процес с ускоряващо въздействие като се стимулира набелязаните чрез ритуала образ и идея да изпъкнат по-ярко. Той съдейства образа и/или идеята да заемат важно място в съзнанието. Така вниманието ползва своите „управляващи възможности”. За това започваме да забелязваме един образ за сметка на друг, едно събитие за сметка на друго, включително стимулираме избирателните си способности в полза(вреда) на идеята и/или образа.
По този път на съждения наблюденията ми се обясняват много лесно чрез психологическите похвати. Това ми е пределно ясно и по-ясно не може да е, поне що се касае до психологическата нагласа и способността на ума ни да действа избирателно. Изпълнявала съм условия за последователност и подреденост във включването на други процеси. Избирателният характер на вниманието простичко обяснява всичко, освен едно: излиза, че съм била "медиум" за 6/7 години. Винаги съм предвиждала какво мащабно мероприятие ще ми се случи през следващата година. Дяволски кръг, но шегата на страна. Другото, което се награпва е появата на вярните събития предизвикани (изпълнени) от трети лица изцяло в моя полза. В случя не е съзнателен избор на едно от няколко събития, за да се постигне целта, а поява на събитие (или събития) тип "черен лебед" (ако това ти говори нещо, аз ползвам похватите на Насим Талеб, за да го опиша). Признаци, за което не е имало, нито желание, нито каквото и да било намерение. Избирателното внимание го възприема като "предизвиканото". При появата на такова събитие започва да се откроява причинно-следствената връзка, която толкова ни тормози. Иначе няма спор, че сладоледът ни убива.
В процеса се постарах да не действам избирателно до колкото ми е възможно. При мен се получи много лесно, защото особеностите на паметта ми са такива, че забравям за съдържанието на повечето от приключените работи. Аз записвах целите, прибирах си листчето и като цяло ги изтривах от паметта си. Ефекта на ритуала съм прилагала при самото записване. Правех момента по-специален и тържествен, като в определения поредиод на годината го правех в ден и в настроение с конкретна пожелателна ментална настройка (моментния афект на Гери).
След това не ми беше трудно да живея с идеята, че ще ми се случат много хубави и специални неща, но не помнех какви са те. Това го умея и съм много подходящ обект за такива опити. Твърди се, че за да се изпълни една цел, трябва да се игнорират важността й и копнежът по нея и това има резон, но да не задълбавам. Моята пате е иделна за такава задача: изпълних задачата-забравих подробностите.
В края на определената година вадех записаното да си припомня 5-те цели и да сверя резултатите. Те бяха такива каквито ви ги предадох. И подсъзнателно да съм имала закодирани целите т.нар. "черни лебеди" няма как да бъдат предвидени или избирани. Те си ставаха, а аз съм получавала точно поисканото. И то е било извън най-добрите ми надежди за материални бъдещи галимации. Давам един единствен личен пример от заданието - двама безработни с малко дете под наем, с минимални доходи (имахме такъв тежък период) получихме поискана къща (не апартамент, къща, защото къща бе цел 1 в конкретния запис), поради един единствен "черен лебед". И не бе само това! "Черният лебед" винаги е ставал в 8-ми месец.
Така, че за да говоря за това имам резон. 6 такива времеви "черни лебеди" и съм напълно сериозна, че психологията (занимавам се волю/неволю от както се помня, така се стекоха обстоятелствата на информационния поток) не ми е обсянила до сега това, което стана в този процес. Ако ми беше толкова лесно - нямаше да тормозя Гери, теб или когото и да било. Свикнала съм сама да си търся обясненията, а и е прекалено лично. Осмислянето надхвърли възможностите ми на този етап, защото удари всяка здрава логика, на която мога да се позовавам. Ако бе еднократно лебедчето нямаше и да обърна внимание, но не бе.
Ако се сетите нещо, което ми е убягнало - много ще съм признателна.
|
Re: Mind over matter [re: Alenadrow]
