Сега вече и аз ще се ядосам
Изложила съм пределно ясно позицията си - информационното простанство се запълва с шарлатанска информация, срещу което протестирам и то от години.
Не смятам, че е предмет на КМ - инстиктивно. За разлика от гурутата не съм твърдяла че непременно КМ ще обясни функциите на биологичните системи, нито съм твърдяла, че физиката непременно е тази, която ще обяснява човешките наблюдения отчитани като анормални. На мен не ми е ясно дали може да се открие причинно следствена между биологична система (човек) и неживата природа в аспекта твърдян от гурутата - нямам нужните познания и не го крия. Съответно няма как и изобщо не бих си позволила да твърдя за подобна връзка: манипулиране на средата с мисъл.
Моят практически опит с шарлатанските твърдения ме води на съждението, че въпреки протеста ми към тях има доза основание да се счита, че мисълта ни има повече възможности от използваните, когато не е оставена на "случайността". Темата я вкарах в контекста само защото шарлатаните (не аз) се опитват да обяснят считаните за анормални прояви чрез КМ. Случая с клипа.
Ако се наложи още 35 пъти ще го повторя с различни цветове и хватки, докато поне ти осъзнаеш, че не става дума за никакъв окултизъм или метафизика, в моята позиция, повтарям моята, не тази на шарлатаните.
****
prediction - именно, ползвала съм руската дума за предсказване, предикция
можем да ползваме и т.нар. "интелектуална интуиция", дори е по-подходящо
Интелектуалната интуиция може да се разглежда през опита да "реализираме нещо с мисъл" (кавичките трябва да подскажат възможността за по-конкретна формулировка). Излиза, че едва когато хората зададат цел, чрез всевъзможни странични похвати, влияещи предимно на психическата настройка, най-после тя се реализира - така твърдят (няма статистически данни за успеваемостта по обясними причини). Не преди заданието чрез страничен похват, а след него. Тествах - имам повече положителни от колкото отрицателни резултати.
При повечето хора рализирали желани цели без страничен похват реализацията се отчита като "късмет", целенасоченост, избирателна сопособност на вниманието. Но има много твърдения и за синхроничности. При системното реализиране тези твърдения прогресивно се увеличават.
Интелектуалната на интуицията се проявява в задаване на цел, която сякаш е "предначертана" на събитийната карта. Изхождам и от лекциите на Мари-Луиз фон Франц (сътрудник на Юнг), записки по нейни лекции, в книгата "Предсказание и синхроничност".
Или про-гносис (предварително знание), но проблемът е че при "реализирането с мисъл" предварителната информация може да е обратна на предвижданото - оценката според наличната инфо може да е такава, че случването на прогнозата (в нашия случай реализирането на целта) да е с минимални шансове. Тогава как интуитивно знаем кога и каква цел да си поставим, за да я реализираме в особено кратък срок?
ВАЖНО: Не релизираме на 100%. И хипотетичния Бог не реализира на 100% даже и обещанията си.
При целенасоченото мислене се оказва, че напук на прогнозите, се наблюдават т.нар. прояви на синхроничност, които правят прогнозата все по-възможна от колкото е изглеждала в началото, дори вярна. Или се появяват външни на нас предпоставки прогнозата да се сбъдне в особено приемливи срокове. "Черните лебеди", нямащи лесно проследима връзка с избирателната способност на вниманието, са най-ярките прояви на синхроничност, които подсказват, че освен изострянето на вниманието, психиката ни и интелектът ни за обработка на инфо от средата имат и други неизследвани за сега въможности. Цитирам: Тук психологическото обяснение за субективната проекция е в пълна сила. Това, което обаче психологията или коя да е наука не може да обясни е обективната промяна на стечението на обективните обстоятелства според вътрешното състояние на човека. Юнг нарича подобни явления синхроничности.
Никаква допълнителна информация повче не ти е необходима. Проблемът е разглеждан от различни страни в различни научни публикации от престижни (не езотерични и метафизични) източници но до момента няма кой знае какви новости по въпроса по обясними причини. "Речник на Скептика" е в опозиция на синхроничността и описва състоянието на оценяващия като апофения и паридолия. Запозната съм добре и с критиките към Юнг. НО поредиците от "нормални събития с ниска вероятност" (ЧЛ) са тези, които каквито и дагнози да си слагам, продължават да ме занимават. Такава проява в мен на интелектуална интуиция (критичното название на синхроничността)!?
За успокоение: Юнг не ми е фаворит.
Лек ден!
Удебелявам където считам за нужно, за да не ми прЕпишеш отново неща, които не са плод на творчеството ми.
Редактирано от zimbra на 25.11.15 13:24.
|