Здравей!
Ти сега ме препращаш към Тетрадката :)
За "погребващите съпрузи" нещата са статистически обясними. Обикновено съпрузите са с близка възраст, вероятно е когато единият е на възраст и почине, другият - чисто статистически - също да почине скоро, поради голямата си възраст. Статистически интервалът между двете смърти има някакво разпределение по честота. Ако те са независими събития, това ще е нормалното разпределение. Ето как изглежда то:
Максимумът се отнася за най-често срещаният интервал между смъртта на двамата съпрузи. Не знам колко е точно, няколко години е. В страни от максимумът се намира вероятността интервалът да е различен - по-голям или по-малък, от най-вероятният. Забелязваш, че вероятността за такова събитие намалява, но не е нула. Тъй като всички съпрузи в крайна сметка умират, разпределението на вероятността ни казва, че ще има и такива, които ще умират в много кратък срок един след друг. Но това ни впечатлява, и за това такива случаи стават известни, като скриват цялата вероятностно обяснение зад тази известност :)
Проблемът е, че вероятностите за смъртта на съпрузите не са независими, затова тази крива, която ги описва, не е точна. Ако връзката между съпрузите е била силна, ако те са били чувствителни хора, смъртта на единият ще окаже въздействие върху другият - силен стрес, което при съответната възраст и съответното и здравословно състояние може да доведе до по-скорошна смърт и на вторият съпруг. Тоест вероятността двама съпрузи да починат в малък интервал време се повишава.
Това всъщност е и ефекта на първото събитие - то предизвиква поредица, водеща вероятно до второто. Просто не са независими тези събития.
Моето лично мнение е, че мисълта не прави никакви галимации. Човек изразява мисълта си по един или друг начин, и събитията, предизвикани от това изразяване стават причинно-следствена верига за да се случи каквото и да било после. Още повече че действията са целенасочени. Като си искала къща, ти не си стояла затворена у дома си да очакваш някой да потропа на вратата и да ти каже - искате ли къща, имам в повече? Все някак информацията за твоите искания - чрез действия - е модифицирала околният свят.
Дори да стоиш и само да си правиш ритуалите, всъщност ти не се намесваш при определени събития, т.е. чрез тази ненамеса ти също действаш на нещата. И в крайна сметка има толкова много допълнителни параметри на тези процеси, така че едва ли е възможно да се проследи някаква причина само в чистата мисъл. Тя винаги е свързана с някакви действия.
Един малко страничен въпрос - харизматичността. Самото поведение на такива хора им отваря много врати, за разлика от равнопоставен друг индивид без такива способности. Но това не е защото силата на мисълта им е по-голяма, а защото околните по-лесно се включват да помагат :) Тоест важна е и комуникацията с обществото, тя също може да улесни постигането на целите. Но това е вече далеко от физиката, повече е към психологията...
За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...Редактирано от Герисъм на 18.11.15 12:05.
|