Давам си сметка от отговорите, че като не съм чел всичките стотици постове и количеството странични тези, изказани в темата, аз не зная, какво още се дискутира в последните ви постове. Позволих си да подкрепя Котарака за липсата на връзка между количество информация и количество енергия.
И добавих за забележителният детайл в намереното от теб - най-малкото количество енергия, която давала теоретичния лимит на разделителна способност на теоретичен канал. Това очевидно е базирано на твърдения, извлечени от квантовата хипотеза за полевата материя, комбинирани в някаква теза. Ти не знаеш, но в този клуб конкретно е дискутирана темата конкретно каква величина е дименсията [J.s] и тук конкретно Литератора - освен групата от фанатици - заяви, че това било енергия.
Може да не съм прав за ето тази точка: аз казах, че и без никакъв импулс върху обекта на наблюдение в интервала на наблюдение, наблюдател може да се добие поне един бит информация, при някои специфични условия, разбира се. Не съм казвал с това, че сигналите, които носят информацията на наблюдателя имат нулева енергия. Наблюдателят не е необходимо да е активен, нито обектът е необходимо да е активен. Достатъчно е в средата да да има други дефекти, чийто импулси на преходи да осигуряват равномерен и непрекъсващ шум, вече разпространявен из средата. И - възможните състояния на обекта да са предварително изучени от наблюдателя и разликата между тях да е по-голяма от разпространения шум в средата.
Пример: Дефекти в средата са формирали една везна и едно хомогенно гравитационно поле. Ориентацията на везната спрямо нейната ос има три възможни отговора. Потърпевшият наблюдател е под едното блюдо на везната, така, че при едно от трите й състояния той изпитва допир с блюдото. Той без да прави нищо за да промени баланса на везната добива минимум и максимум 1 бит от възможните 1,6 бита информация, ако на него му е известно, че възможните състояния на везната са поне 2. Знанието за свойствата на обекта е добито чрез импулси в миналото, разбира се, но не е необходима никаква енергия в настоящето и в бъдещи моменти от време, в който добиваме следващата си информация за състоянието на везната. Всики тези моменти носят по 1 бит информация, без никаква енергия.
И още казах, че единицата мярка за различимост не е разстоянието от най-ниското, ниво на импулс до избрана нула в системата на наблюдателя. А единицата е нивото на шума.
Изразено в количество информация:
n = log2(SNR) [bit],
където n е ефективния брой битове на единично измерване, SNR е "Signal to Noise Ratio" = S/N - отношение, нормализиращо нивото на сигнала чрез нивото на шума в безразмерни единици, често изразено в мащаба на Бел dB, което не е дименсия; S - средно-квадратична амплитуда на информационния компонент на сигнала; N средно-квадратична амплитуда на шума в канала на информационния компонент плюс интеграла на шума във всички канали на наблюдателя. S и N са с еднаква размерност. Тя е размерността на информационния компонент на сигнала.
Методът на дискриминиране на аналоговите аспекти на сигнала е първостепенен за разделителната способност. Методът на дискриминиране на тези аналогови аспекти може да бъде основан на непрекъснота функция или на функция от стробиран образ.
Методът на филтрирането на информационната компонента от сигнала не определя природата на пренасяния физически сигнал в категориите квантуван или неквантуван.
Редактирано от YpaBHeHue на 25.11.15 21:32.
|