|
Гери, ако не беше тъжно, щеше да е смешно. И аз и майка ми тръгнем ли за Италия (не сме пробвали дали не е от "заедното") погребваме и то много близък човек. Два пъти се случи и не рискуваме за трети. Дори не знаем коя е виновната или двете в комплект, но си е стряскащо, няма спор. А който ме заплаши кой знае защо е отмъстен от Провидението (пак б@х ли що е то) и т.н. Такива с лопата да ги ринем.
Само, че аз не говоря за такива паранормални явления. Познаваш ме, не бих се занимавала безгранично с паранормалните прояви.
Всичко тръгна от ефекта на ритуалите, с който започнах активно да се занимавам покрай лекциите по психология. Заинтересувах се по специално от психосоматичните явления - те са пряко свързани с ефекта на ритуала. Нясно си горе долу с интересите ми в тази област, публична "тайна" са.
Преди години ми беше попаднал онзи руснак Зеланд, за когото така и не се разбра кватнов физик ли е или не е (както се твърдеше в разни кратки биографични справки). Може да помниш, че теорията му ме заинтригува и ти бях поискала становище. Тогава си стиснахме ръцете по въпроса за:корелация между несвързани причинно събития. и несериозното. Да не говорим колко много от твърденията в тази посока се обясняват от психологията.
Навермето все пак, Алчно око ненаситно примамено, тествах Зеланд, но без никаква система и постоянство, от краткротраен порив в рамките на месец-два (жени, какво да ни правиш, все нещо ни липсва). Май не ми се получи, определено не вярвах и зарязах. Покрай заниманията си с ритуалите непрекъснато се сблъсквах с реализирането и какви ли не поверия, суеверия, но най-вече твърдения, че "мисълта еди какво си". Идея си нямаш какви материали ми пращаха от къде ли не , някои култови!
Добрият психоаналитик трябва да анализира и себе си и да съпреживява. Като съвестен ученик и последовател на някои методи имам доста добра времева графика за събитията и причините за тях в моя живот и не можех да не забележа как се откроява това, което Шпага казва: реализираме в голяма степен въжделенията на мислите си. Казах си ок, щом тези твърдят и за "материализация" що пък да не ги оборя! Този път реших, че ще има система и пряко наблюдение. Нямаше да оставя нещата само на паметта и "случайността" на поривите. Най-трудно бе да решавам какво всъщност искам.
Проверих си записките. Подредба 1 към 5 по важност.
- При мен "реализирането" е започвало винаги на третия месец.
- За реализацията на най-исканата цел определящи са били събитията започващи да се случват през 8-мия месец
- Пет пъти не е имало забелязани идникации преди това, че цел 1 ще се изпълни
- Събитията за цел 1 са тип "гръм от ясно небе"
- Винаги в 10-тия месец или е имало условия за случване на 4 цели от 5 зададнеи - това в три от годините. Другите 3-пъти нямам резултат 4 от 5, оставам на 3 от 5 до края на зададената година.
- Периодите винаги са декември-декември, така съм започвала и приключвала.
Това, което се опитвам да ви обясня е, че условието ми винаги беше тези цели да са непосилни спрямо възможностите в момента на поставянето им. Проблемът е че стават нежелани събития, описвани като "игра със съдбата". Ако това е вярно, ако предизвикваме събития с мисълта, то цената на прословутото бързото случване на цели с мисъл понякога е много висока и крайно неприятна. Не можем да ги контролираме вида на самите събития с мисъл избор "така може да стане, ама не и по този начин". Забелязах и много съм го обмисляла: събитието "гръм от ясно небе" винаги се явява най-простото решение за реализирането на нещо. Обаче понякога е решението/пътят, което ние сами в никакъв случай не бихме избрали и през ум не би ни минало да го изберем ако можехме! Разбираш ли ме? Лаишки казано прилича на предизвикване на съдбата.
Прав си. Корелацията ме притеснява.
Мисля, че бях пределно ясна през цялото време, че не отричам самозаблудата. Обясних кое е това, което се натрапва в процеса на наблюдение при цел-процес-резултат: СЪБИТИЯТА.
Ако те запозная с нещата "отвътре" ще разбереш защо повдигам темата сериозно. 6 години си мълчах, няколко пъти исках да го обсъдим, но вече ми идва в повече наблюдаваното и започнах да търся серизоно обяснение за паранормалното появяване на "правилните" събития. За корелацията, която вече не ми изглежда толкова пък случайна...
Надявам се искренно нещата да стоят така: Когато човек наблюдава, тогава наистина забелязва какво ли не.
Космическият спусък! /голям майтап/
|
Re: Mind over matter [re: Герисъм]
