... Мисля, че незнанието ни идва най-вече от невъзможността да наблюдаваме обективно мисълта. Много по-лесно е да добием познания за нещо извън нас, от колкото за нещо, което е от нас. Освен това във времето се е натрупвала невярна интерпретация за реалността и оценката за нея спрямо нас самите. Тази невярна информация продължава да дава рецидиви.
Ето един въпрос - има ли във физиката модел, който би могъл да бъде подходящ за натрупването на вярна и невярна инфо...
Признат модел във физиката е факт от повторим експеримент. При стиковане на еднаквото видяно от различни наблюдатели в условията на експеримент - договаряне за "вярно!"- като факт!
При тълкуване - "Защо е така?" - по презумпция е невярно (винаги хипотези), особено в дълбочина на изясняване на връзките, понеже стават ненаблюдаеми за експеримент (напр.: субатомно ниво или космическо)
Доколкото за собствено "наблюдаване на мисълта": Поради "механичния" начин за възбуждане на абстрактни образи, които да участват в "мисъл" (локална промяна на налягане на ликвор) - се възбуждат множество и "нетърсени" в случая образи, с подготвени "връзки", към стари мисли, то и предположенията които могат да се формират във вид съждения, са много.
Светкавичното сравняване с новото в ситуацията прави избор на предполагаемо, често и логически правилно, разсъждение. Последствие - ако се потвърди правилността ... добре, даже се забравя. Но, ако не се потвърди, а е "преминало" като възможно съждение, но не е отбрано за "вярно" в светкавичното сравняване - казваме: "Знаех си, че така ще стане!" - обявяваме се за ясновидци, за успокоение от грешката! на собственото ни крайно решение.
В този смисъл - всеки се наблюдава (като поведение), но не всеки си "наблюдава мисленето".... И се ... учудва, често еуфорично!
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|