Темата е много интересна и засяга важни въпроси.
Поне според мене тези въпроси излизат значително извън рамките на физиката.
Например, [физиците] обикновено много настояват за повторяемост,
осигуряване на добре планиран експеримент, контролирани условия на опита,
коректна обработка на данните.
Но когато се разглеждат аномални явления, тези условия ги няма по определение
(аномалното явление е единично, неповтарящо се).
А условията на опита, ако са излишно ограничителни, биха могли да влияят
разрушително на изследваното явление.
Или да разгледаме статистиката: в някакъв брой опити някакво явление се случва
известен брой пъти.
По отношението на броя на случаите към броя на опитите намираме вероятността.
Но тук се предполага, че има сходимост - при увеличаване броя на опитите
честотата клони към вероятността.
Ако има ситуация, в която тази сходимост не е осигурена, няма да може да се
смятат вероятности.
Също така, когато се говори за "мисълта", "съзнанието", на физика това не му
говори нищо, защото няма никакви дефиниции, нито количествени величини, с които
да се работи.
Освен това, във физиката се пренебрегва индивидуалността на обектите -
например, говори се за ансамбли от частици и техните свойства като цяло.
Тук индивидуалността на частиците е пренебрегната (не че я няма, а именно
съзнателно е пренебрегната).
|