Хващам се за първото ти изречение:
Материални промени, да - но със себе си (самовнушението е ... страшно нещо!), а ... не и превръщане на водата във вино!, докато си мислим за таково!
Превръщанията на материята - полева-вещева и пак полева форми (кръговрат на материята), не са реално възможни за идеалната информация.
Това са тривиалности и ... не ми се обсъждат и на мен.


Честно казано не съм наясно какво искаш да кажеш, но директно ще ти кажа следното. Нищо, което нарушава природните закони или е невъзможно да се осъществи против тях не може да бъде реализирано. Който твърди обратното е идиот и продава булшитс - мое си мнение. Дори прочутата "преместена планина" е алегория за привидно невъзможното и не бива да се приема за твърдение, че може да стане нещо "което не може да стане". Иначе зелен кон и море от мастило може да си "реализира" всеки с повече зелена боя, лист хартия и не кой знае каква фантазия.

Разбира се, че ако Човек си поставя реални цели, възможността им да се изпълнят, го мотивира допълнително. И дори несъзнавано подготвя ходовете си в междинните етапи, към постигане на целта... Това е нормално.
Именно. Калкото по-нереална е целта, толкова по-трудна или невъзможна ще бъде за реализиране. Стига изобщо да може да се определи какво е нереална цел. Примерно да "пипна слънцето с голи ръце"? Приемаме, че е глупаво, безмислено и най-вече, че не може да стане защото евентуално попада в категорията "против Природата".

Нормално е да си поставяме реални цели. При експериментирането с паричен поток опитвалите твърдят, че ако се постави за цел по-малка сума тя идва доста по-бързо, сравнително лесно от по-голямата. Грандиозните суми се постигат изключително трудно. По ред обективни причини. Защото питаше за тотото...Дори "поток" говори доста за нереализирането на големите пари - ако парите са "поток" е много по- трудно да обърнеш цяла река към себе си, вместо да се докопаш до кофа вода от реката. Метафорично, но илюстрира защо степента на трудност.

Обаче шантавата "реализацията" се наблюдава когато поставим летвата маааалко по-нависоко /или нарочно достатъчно високо, за да е непосилна/ и въпреки това я стигаме. Със Шпага споменахме "случайните неслучайни събития". В целия процес това бе най-интресното - появата на събитие или поредица от събития водещи до целта. Поредицата от събития е много по-любопитна защото една случайност, но втора, трета....Все едно се реди пъзел и в някакъв момент погледът започва да се спира само вярните парчета.

Последното е породило неясни формулировки като "СИЛАТА НА МИСЪЛТА И МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА" и тем подобните. Ясно е, че ще се ползват абстрактни понятия. Недостатък на лексикалното богатство ако щеш. Но мисълта предизвиква биохимични промени и това, което е създало по-абстракната хипотеза, че имала сила и материализирала (дрън-дрън, нищо не материализира) идва от тези странно появяващи се събития. Просто хората пропускат важността на процеса и виждат само крайния резултат.