Продължение на Лекцията от 23 май 1908


От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.

Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката.
Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.

„И така, Исус дохожда В самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
А там беше кладенеца на Якоб.
Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца.
Часът беше около шестия.
Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи Вода.
Исус й каза: дай Ми да пия.
Защото учениците Му бяха отишли В града да купят храна.
Жената самарянка Му отговори:
Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
(Защото юдеите не общуват със самаряните)." (4, 5-9)

Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Тъкмо за това става дума.

По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира:

Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия.

Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки:

Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд.

Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.

Ето защо Той може да допълни:

"Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за "Аз-съм", говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си.
Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца."

Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката.


Рудолф Щайнер