Продължение на Лекцията от 23 май 1908


... сватбата в Кана Галилейска загатва за друг, велик принцип.
Това е педагогическият принцип на еволюцията.
Разбира се, има и абсолютни истини,
обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време. Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.

Защо днес ние трябва да говорим за реинкарнацията и т.н.?
Защо трябва да се събираме в групи и да изучаваме Антропософията?

Ние трябва да правим това, защото всички души, които днес са във Вашите тела, са били многократно инкарнирани на Земята.

Дори някои от душите, които днес са във Вашите тела, някога са живели всред германските земи, където жреците на друидите са заставали пред тях и са им предавали духовната мъдрост под формата на митове и саги.
И понеже тогава душите са можели да приемат мъдростта в онази форма, днес те са в състояние да я приемат под друга форма,
под формата на Антропософията.
Тогава - в образи, днес - под формата на Антропософия.

Естествено, в миналите епохи истината не би могла да бъде поднесена в нейната днешна форма.
Не трябва да вярваме, че древните жреци-друиди биха могли да проповядват истината в нейната днешна форма.

Обаче тъкмо Антропософията е онази форма, която е подходяща за съвременното и бъдещо човечество.
В бъдещите епохи истината ще се предава в съвършено други форми; а за това, което днес наричаме "Антропософия", ще се разказва само като за един спомен, както днес се разказват предания и легенди.

Антропософът не би могъл да бъде толкова повърхностен, че да си казва:
В миналото хората са имали само детински и наивни възгледи, а "блестящият напредък" е единствено наше постижение.
Това правят например онези, които се смятат за монисти.

Ние обаче сме в Антропософията, за да подготвим следващата епоха.
Защото ако нашата епоха не беше тук, не би могла да настъпи и следващата епоха.

От друга страна обаче, никой не може да оправдава настоящето, като си служи с бъдещето.
В този смисъл, дори с учението за реинкарнациите се злоупотребява извънредно много.
При мен са идвали хора, които смятат, че в сегашната си инкарнация те нямат нужда да са порядъчни, защото ще постигнат това по-късно.
Но ако човек не започне още днес, последиците ще се проявят именно в следващата инкарнация.


Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответствува на дадената епоха от човешката еволюция.

Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха.
Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които да бъдат адекватни за разбирането на епохата.

Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.

Не бива да задаваме фанатично въпроса:

Защо Христос превърна водата във вино?

Трябва да имаме предвид епохата.
С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.

Рудолф Щайнер