Продължение на Лекцията от 20 май 1908

Когато в началото човеците започнаха да прекарват
само кратко време в своето дневно съзнание,
те не можеха да долавят нищо от Светлината,
която същевременно възпламеняваше и Любовта.

Светлината светеше в мрака,
но мракът не можеше да разбере нищо от Светлината.

И ако тази Светлина, която в същото време е и Любовта на Логоса,
би се откривала на човека по друг начин, освен в кратките дневни часове,
човекът не би могъл да обхване тази Светлина на Любовта.

Обаче Любовта нахлуваше в човека тъкмо в древното,
сумрачно-ясновиждащо съзнание на онези времена.

И сега вече можем да отправим поглед зад съществуванието,
към една от великите тайни на света,
към една от важните мистерии на нашата Земя.

Нека да припомним, че духовното водачество на нашата Земя беше замислено
така, че известно време Любовта се вливаше в човека
благодарение на неговото сумрачно ясновиждащо съзнание
и го подготвяше да приема Любовта по вътрешен начин
в условията на ясното дневно съзнание.

Ние видяхме, че постепенно нашата Земя се превърна в един Космос,
който има да изпълни мисията на Любовта.

Постепенно Земята беше осветена от днешното Слънце.

Както човекът завладя и се "засели" на Земята, развивайки Любовта,
така и други, по-висши Същества населиха Слънцето,
защото междувременно Слънцето постигна нова степен от своето
съществувание.

Човекът е Земен жител, а да си жител на Земята означава да си едно
същество, което усвоява и развива Любовта
по време на Земния планетарен стадий.

А да си жител на Слънцето, това в наше време означава да си едно Същество,
което може да възпламени Любовта, да влее Любовта в други същества.

Земните жители не биха могли да приемат и да развият Любовта,
ако Слънчевите жители не им изпращаха своята зряла Мъдрост чрез
светлината.

Доколкото светлината на Слънцето залива и обгръща Земята,
дотолкова на Земята се развива и Любовта.

Това е една напълно достоверна, реална истина.

Съществата, които са издигнати толкова високо, че могат да излъчват и
пренасят Любовта, направиха Слънцето своя арена за действие,
свое обиталище.

Р. Щайнер