|
“Аз пък, ви казвам, че всеки, който поглежда на жената с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.” (Матей, 5-28)
“Въображението е слънцето на душата човешка, което действа в своята сфера, подобно на това, както Земното слънце действа в своята”
/Парацелс – за въображението като могъща творческа сила, благословена и опасна./
От най-древни времена всички Учители на човечеството в различни форми и под различни предлози са учили човека да мисли отговорно. Знаели са способността на въображението да се материализира и именно поради това са го насочвали към Красотата.
“Въображението на човека – казва Парацелс, който преминал висшата школа по Езотеризъм в Хималаите – е семе, което е материално.“ ”Духът е майстор, въображението - инструмент, а тялото – послушен материал…Въображението не е фантазия, която лежи в основата на суеверието и глупостта…Духовете, желаещи да въздействат върху човека, въздействат върху въображението му, и затова често се случва да използват за тази цел сънищата на човека. По време на съня звездния човек (астралният – ред.) може със силата на въображението да бъде изкаран от физическата си форма и преместен на далеко разстояние с определена цел. За въображението няма нищо непостижимо, не съществуват и далечни места, въображението на един човек може да въздейства върху въображението на друг, независимо, къде се намира последния. (“Philps. Sagax”.)
Парацелс казва,че невидимата материя под влияние на въображението на душата се организира и става видима (т.е. се материализира). И ако например, “бременна жена си въобрази нещо много силно, то действието на нейното въображение може да се проектира върху детето и.
Въображението израства от желанието, и както човека може да има добри и лоши желания, така може да притежава и добро или лошо въображение. Силното желание от всяко естество ще поражда силно въображение. Проклятията, както и благословиите, ще бъдат действени ако идват от сърцето.” (“De Virture maginativa”).
Трябва да се знае, че женското въображение е много по-силно от мъжкото.
Лекарите отдавна са забелязали, че телата на някои жени, починали от родилна треска, са много заразни, а паталого-анатомите смятат, че раните, получени при отваряне на такива тела, са особено опасни. Защо?
Причината се крие в това, че подобни тела са наситени с психична отрова, резултат от болното въображение на някоя родилка. В споменатото по-горе съчинение Парацелс казва, че има случаи, в които някоя твърде егоистична и злобна жена, починала от родилна треска, в бълнуващото си въображение би могла например, да пожелае “целия свят да умре заедно с нея”. В подобен случай такова “наситено с отрова въображение би могло да предизвика епидемия”.
Някога говорихме, че Парацелс посочва въображението като едно от трите основни положения, върху които се основава разбирането на съкровения смисъл на Христовото Учение и божествеността на света като цяло. Ето тези положения:
1. Молитва.
Парацелс е определя тази сила като голямо желание и устрем към онова, което е благо. Той е повтарял думите на Христос, че човек трябва да се моли в самота, а не така, както се молят християните – пред хора, в храмове, като понякога пеят молитвените текстове в хор. Трябва да се молим тайно, учи Христос. “Публичната молитва” е “начало и причина на идолопоклонничеството” – казва великия мистик Парацелс.
2. Вяра.
Да обърнем внимание на това, че истинската вяра не трябва да бъде сляпа. Вярата – казва Парацелс, който е философ, теософ, розенкройцер – съвсем “не е обикновената убеденост в нещо”, а именно “вяра, основана върху знанието”. “Вярата е сияеща звезда, която води честния търсач към тайните на природата”.
3. Въображение.
Въображението е огромна духовна сила, която живее в човешката душа. Необходимо е тя да бъде събудена. Човека, казва Парацелс,трябва задължително да се пробие към тази сила, ако иска да се докосне до Мъдростта /т.е. до Бога/, в противен случай мисловният му процес ще бъде повърхностен, хаотичен, животински.
Парацелс призовава хората към същото, към което призовават всички Посветени: необходимо е да обичаме мисленето, да мислим колкото се може по дълбоко, не позволявайки при това външните усещания да пречат на проникването на мисълта в същината на нещата. И обезателно трябва да развиваме именно възвишено въображение.
“Човек, потопен в дълбок размисъл и, ако може така да се каже, потънал в собствената си душа, прилича на лишилия се от всички свои чувства. Света го смята за глупец, но за Всевишния той е мъдър. Той е като “близък сподвижник” на Бога, знаещ много повече божествени тайни, отколкото всички онези, които са придобили своята повърхностна ученост посредством чувствата; понеже той може да достигне Бога чрез своята душа, Христос – чрез вярата /знание/ и да привлече Светия Дух с възвишено въображение”.
Всички Посветени са знаели, че въображението е творческа сила, присъща и на Бога, и на човека. Именно с въображение Бог създава всичко съществуващо. Това, което създава човекът (и съзнателно, и безсъзнателно) - също е резултат от неговото въображение.
Хората-Богове, които рядко се раждат в човечеството, казва Парацелс, са също плод на въображението на волята на божествения Логос, която се развива само в телата на съвършено чисти и високо духовни девственици. ”Те вече са родени от духа”. Парацелс пише, че първите хора също така са били създадени чрез въображението на Твореца. Това са истинските деца на Бога, които нямали земни бащи и майки, били безполови и абсолютно чисти (т.е. абсолютно безгрешни – без “материални елементи”). Но, съблазнени от материята (в желанието си да изпитат материалните наслади), тези духовни човешки същества, потапяйки се постепенно в материята, станали материални.
В “Тайната Доктрина” се казва, че в този еволюционен период, човекът-дух става видим, защото астралното му тяло, състоящо се от астрална вода, вече се уплътнило и се покрило с “кожени одежди”. Но не само това. Вътре във физическата плът вече се появила камениста “утайка”, най-плътният елемент – костен скелет. През това време, както вече беше казано, протича и разделянето на божественото същество на две части, две начала – мъжко и женско. (Но разединението се извършва само в материален план, без да става в Духовния).
Дълбоките знания (вярата) и добре развитото въображение – това са двата ключа, отварящи Храма на Магията. Без тях е невъзможно да се постигне нищо в областта на тайнственото и могъщо психично изкуство.
“Човекът – учи Парацелс, - има видима и невидима работилница. Видимата работилница е тялото, невидимата – неговото въображение. Слънцето дава светлина, която ние осезаваме още като топлината, и лъчи, ако бъде фокусирана, може да подпали и къща. Въображението е слънцето на душата човешка, което действа в своята сфера, подобно на това, както Земното слънце действа в своята. Където свети земното слънце, зърната хвърлени в почвата, покълват и прорастват, по същия начин действа и слънцето на душата, извиквайки за живот душевни форми….
Големият свят е плод на въображението на Световния Разум, и всеки човек има свой малък свят, замислен и сътворен със силата на въображението. Ако тази сила е достатъчна за да озари всяко ъгълче от вътрешния свят на човека, въображението му ще може да твори в него, и всичко, което човека си помисли, ще получава форма в душата му (т.е. ще се материализира в неговия микрокосмос, в живота – ред.)”.
Парацелс е смятал, че волята, любовта и въображението са най-великите магически сили, които притежава всеки човек. Знаещият, как да ги развива и използва съзнателно, е истински маг. Онзи, който използва тази тройствена психична мощ с добри намерения, без най-малка примес на лична изгода, практикува Бяла магия. Във всички останали случаи човекът е черен магьосник – и това трябва да знае всеки, който се стреми да овладее практическия окултизъм, преди да е станал…светец.
Да отбележим, че думата “магия” при Парацелс има само положителен и възвишен аспект. С тази дума великият мистик е означавал способността на човешкия дух да контролира строго и непрекъснато всички низши проявления и в никакъв случай да не допуска лоши влияния. Онова, което е било свързано със злото се е наричало “черна магия”. Злото е имало друго наименование – “магьосничество”. В съкровената си същност магията и магьосничеството са толкова далеч едно от друго, колкото, Светлината от тъмата. Някога ще дойде време, когато много от думите, които използваме сега ще изчезнат, а много други ще се утвърдят в истинския си смисъл.
В някои случаи Парацелс е наричал магическите действия нектромантия.
А използването на психични сили и различни невидими астрални същности (естествени и изкуствени елементали) с егоистични и лоши намерения той именувал некромантия*.
*(на гръцки “nekros” – мъртъв. Обяснението на първия корен в думата “нектромантия” в речниците, които ми бяха под ръка, аз не намерих. Но може би, прилагането от човека на своите могъщи божествени сили и използването на различни чисти астрални същности с благородни цели има отношение към гръцката дума “nektar” (“нектар”) – напитката на Боговете, даряваща мъдрост, могъщество, вечна младост и безсмъртие).
Тази дума Парацелс е използвал, защото магьосниците и медиумите, за да предадат именно лоши и вредни влияния използват това, което невежествените хора наричат "духове на умрелите", но което в действителност е ларва (елементарий).
Черните магьосници използват и други видове астрални същества, между които, както вече знаем, има и природните духовe от низши подразделения.
Но сигурно, ще бъде изненадващо, когато разберем, че магьосниците и вещиците използват за долните си замисли и онези отвратителни същности, които се пораждат от нездравото и порочно въображение на живите хора. В това число и …сексуалното въображение.
Сега в светлината на това, което научихме за мисълта и въображението, да се опитаме по-дълбоко да разгледаме и някои от формулите на Христос. И преди всичко тази, която вече много добре познаваме: “всеки, който поглежда на жената с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”.
Окултния аспект на тази Христова формула има пряко отношение към същностите, за които е известно от много отдавна. Ще разберем за тях нещо от следващата беседа.
“ ако света знаеше, какви необикновени неща могат да бъдат създадени със силата на въображението”!
Или Какво са инкубите и сукубите?
За опасността от прелюбодеянието във въображението.
Жената и мъжът- тайната, която всички се опитват да разгадаят.
Душата търси своята половинка за да стане като дипола на магнита!
Любовта и Мисълта са двата полюса на Единия Всетворящ Огън. За това в различни форми са говорели всички Учители на човечеството през всички векове.
Именно Любовта е творческото, водещо Начало на Мирозданието и е негова Основа. Любовта създава световете и ги управлява. Чувството на Любов и Самоотричането в името на света – е едно и също нещо. Любовта е Велика Жертва и в това е нейната власт и могъщество. В това се състои законът за усъвършенстване на живота във всички измерения / на всички планове. Човешкият живот без любов прилича на безкрайно дълга нощ без разсъмване.
Любовта е разлята във всичко съществуващо. Но тя започва и има най-висша сила - в човека.
Именно затова в Съкровеното Учение, в “Тайната Доктрина” е казано, че всичко, което съдържа Вселената, се стреми да стане човек, т.е. да премине през човешкия стадий на еволюцията. По-Големите Братя на човечеството, нашите Велики Учители знаят, че няма Бог, който да не е бил човек.
Да вземем парче обикновен магнит. То може да разкаже много неща на физиците, астро-физиците, философите, биолозите, сексолозите и на нас, размишляващите за проблема на любовта в различните й аспекти.
Парче магнит – що за ценност? Голяма ли е тайната му? Голяма е. В магнита е скрита една от най-съкровените тайни на Космологията, една от най-великите тайни на Всеначалния Огън, тайната на Любовта и Бога.
Огънят, духът на Огъня, Духът-Огън насища всичко, защото той е безкрайно делим, защото безкрайно е делимо ядрото на духа. Бог – е Огън и Бог – е Любов. Това означава, че след като Любовта и Бога - са Огън, те пропиват и насищат всичко съществуващо.
Парчето магнитно желязо, което както и всички метали и минерали, е втвърден до физическо състояние Огън, може винаги да ни демонстрира, че Огънят е безкрайно делим и че в плана на Битието – Проявения план, Огънят е дву-единен.
Във всяка частица на магнита ние виждаме едновременно тази двойственост и единство. Двете Начала в магнита, много лесно може да разграничи дори едно дете. В дадения случай тези Начала условно се наричат “полюси” - “северен” и “южен”, обикновено обозначавани със син и червен цвят. Но те могат да бъдат наричани с каквито и да било думи, отнасящи се за двойките противоположности в живота – “минус” и “плюс”, “позитрон” и “електрон”, “пасивност” и “активност”, “материя” и “дух”, “мъжко начало” и “женско начало” и т.н. и т.н.
ПРОПУСК СТР 326 ДОЛУ
Великите Учители учат: Любовта е Магнит. Този принцип на магнитно привличане може да бъде видян в различен мащаб на отделните планове.
В Космически мащаб – това е законът за Световното Привличане на Двете Начала на Единния Живот.
На земен план – същият се проявява чрез мъжът и жената - две половинки на една душа, наричани поотделно - мъж и жена.
Привличането между Мъжкото и Женско Начало е най-мощната сила както на низшите планети, така и на висшите. И колкото по-развито е човечеството, колкото по-духовно е, толкова по-силно е привличането.
Най-слабото привличане и най-слабо сцепление на Началата се наблюдава на физически план. Защото именно тук разделението на двойките противоположности се изразява най-силно и е най-пълно проявена диференциацията между тях. Това на свой ред е причина за всички трудности, които изпитват хората.
Двете Начала – Мъжкото и Женското, олицетворени в човечеството от мъжа и жената постепенно в процеса на еволюцията отново ще се върнат към общия за тях духовен източник, от който те всеки път се излъчват, когато идва време за ново въплъщение.
Когато Христос казва, че има Свят (Царството Божие), където мъжкото и женското начало стават едно, Той говори за Любовта в най-висшата й изява. Проявата и като основен закон на Мирозданието.
Изключително силният интерес, който се проявява от Мъжът и Жената един към друг – това съвсем не винаги е сексуално привличане. Това всъщност е неосъзнаваното от нас търсене на духа, усещано като мъчителна липса на нещо – по-точно на липсващата половина на нашата душа. Само обединени, Двете Начала дават възможност на душата да обитава в Страната на Блаженството, където вече няма разделение на двойки противоположности, защото това са сферите, където диференциацията на материята вече е прекратена (“няма нито женско, нито мъжко”). Обединени мъжкия и женския аспект на душата стават едно – нумен – и спират въртенето на колелото на превъплъщенията.* С това човешката еволюция приключва.
· По тази причина всички древни Учения считат за противоестествено сексуалното привличане и съвкуплението между хора от един и същи пол.
В процеса на еволюцията всяка индивидуална човешка душа се обогатява с опитите, получени от преражданията както в женска така и в мъжка същност т. е развива са двустранно. За съжаление съществуват и половинчати същества. Необходимо е да търсим и намерим своята половинка за да станем дипол, в противен случай оставаме, несъвършени и смъртни същества, чиято половина е пустота.
Двете Начала са жизнено необходими едно на друго тъй както семето и почвата - почвата без семе е безжизнена пустиня, а семето без почва никога няма да може да покълне и да прояви своите възможности.
Нашият път към своята половинка може да се съкрати много бързо, ако не я търсим на земята…
На духовен план няма никакви рефлекси, в това число и сексуален. Но привличането между мъжкото и женското начала на висшите планове е още по-силно, а това блаженството, което те изпитват в състояние на синтез не може да се сравни с нищо, известно до този момент в който и да било по-нисък свят.
За личността на физически план сексуалното привличане към противоположния пол е един от двата* най-силни рефлекса на животинската природа.
*Първият рефлекс – е хранителният. Тялото трябва да се храни и да пие, иначе бързо ще загине. /Крокодилът e съвременник на динозаврите, но за разлика от тях е оцелял до наши дни, защото така се е приспособил, че може не само да яде безразборно всичко, но и въобще да не яде - цели две години!/.
Вторият, също толкова древен рефлекс както и хранителния – е сексуалният Защо – също е ясно: видът, за да не изчезне, трябва да поражда себеподобни форми на живот. Без сексуално привличане на половете продължаването на рода нямаше да се осъществява нито при животните, нито при земния човек. Затова дори умствено изостаналите имат и хранителен, и сексуален рефлекс. Но при идиота – това са единствените рефлекси.)
Ако човекът в настоящия си живот е устремен към висшето, но не е преодолял окончателно в предишните си животи сексуалния си инстинкт, тази задача изисква от него още усилия за да успее. /Особено, когато той е млад и е в разцвета на силите си/*
*Много хора, почитани по-късно като светци, са ставали такива само след пълното освобождаване от властта на личността, от властта на низшата си природа. Но почти всички тръгнали по пътя към светостта изпитват върху себе си изкушението на могъщата сексуална животинска сила. Даже високите духове намират, че укротяването на сексуалните рефлекси е дълга и сурова битка на висшата душа с животинската душа.Някои от тях, нямайки намерение да създават семейство, за да произвеждат себеподобни, и знаейки за своето висше предназначение, за да съкратят срока на подобна битка, не са спирали дори пред самоскопяване.
Инстинктът за продължаването на рода, както и хранителния, е от най-силните и най-древните. А затова и сексуалното привличане между Началата е една древна и могъща творческа сила на природата, които земния разумен човек е наследил от неразумното човеко-животно.
Човек е двойствено, лунно-слънчево същество.
Съществуващият способ на размножаване засега е единствената възможност за сътворяването на физическата обвивка - формата за истинския, човек (душата), единствената възможност за продължаването на живота на Земята.
Но кой знае до кога, дори на нашата планета този начин на създаване на физическо тяло ще има алтернатива – та нали генетиците от края на ХХ век доказаха, че животните доста успешно могат да бъдат отглеждани с помощта на клониране. Практически няма разлика между физическото тяло на човека (с низш астрал вътре) и тялото на висшите животни – не е случайно учените изучават физиологията на човека по физиология на висшите животни.
Затова възпроизвеждането на човешко тяло много вероятно, въпреки забраните на ХХ век, през ХХІ-ия да бъде експерементално направено. Обаче, ще бъде ли това сътворяване от човека? Та нали физическата форма на човешкото тяло – още не е човек! Все едно някой да закара цял кораб електрически крушки на необитаем остров и да ги закачи по дърветата. Нима те ще светят? Ако нито една душа не се съгласи да влезе в тялото, което се клонира, то ще принадлежи на непълноценно същество, а може би и по лошо…*
*(Може би, от човешкия клон и процесора в бъдеще учените ще създадат чудесен биоробот. Но в Тънкия Свят има не малко развити хора, които не се въплъщават на Земята, само защото не намират подходящо за себе си тяло. Те помагат на човечеството, се в невидимите си тела, но в някои случаи им е необходимо и физическото тяло. Затова, ако тялото, отгледано от клона, ще бъде напълно пригодно за живот и работа на Земята, то, всъщност, няма разлика, по какъв начин ще се възпроизведе тази външна обвивка – дъстатъчно е та да бъде здрава и чиста! Но, повтарям, това е само мнение на автора).
Но начинът за продължаване на рода по животински принцип, основан върху сексуалния рефлекс, изначално не е имал нищо общо с това, което по-късно е придобило форма на наслаждение и се превърнало в една от разновидностите на развлечение на личността. Още по-малко, първоначално сексуалното влечение на разумния човек е нямало нищо общо с…прелюбодеянието.
Животните не прелюбодействат, те нямат понятие, какво е това. Те нямат въображение и затова не могат да правят с него това, на което е способен човек. Намирайки се в дивата природа, животните чувстват пробуждането на инстинкта, необходим за продължаването на рода, само в определени периоди. През останалото време те са абсолютно спокойни сексуално, все едно - безполови.*
· (изключение и загадка за учените представлява само един особен твърде малоброен клон човекоподобни маймуни /шимпанзе/, наричан ”бонабо”).
Както е известно, сексуалното желание при човека не е свързано с неговия “индивидуален брачен сезон”. Онова, което при животните се нарича “брачен период”, за човека с пробуждането на разум е загубило всякакъв смисъл. За човешкия ум, още повече ако той е устремен към външното и чувствено, сексуалното удоволствие е особено привлекателно.
Христос предлага на хората да разгледат древните завети на по-високо ниво, по-дълбоко да преосмислят даденото по-рано. Великият Учител еднозначно посочва, че древните завети не трябва да се възприемат само в плана на физическите проявления.
Христос пита: ”Слушали сте, че бе казано на древните: “не прелюбодействай”?
Християнското човечество отвръща в хор: ”Слушали сме! Ние много ще се стараем да не изневеряваме на своите половинки. Но…” “Но колко много симпатични жени има наоколо!” – мислят мъжете. ”Колко много красиви мъже има наоколо!” – мислят жените.
Откогато на Земята съществува семейството, хората чуват за необходимостта да се съблюдава целомъдрие и преди брака, и в брака. Но историята и нравите на народите, а особено статистиката на времето, в което се пишат тези редове, неизменно говорят за друго – за безкрайните прелюбодеяния както на миряните, така и на хората, решили да се посветят на служене на Бога (монаси, монахини, свещенослужители от всички рангове). За това разказват на човечеството историците, писателите, съдиите, сексолозите и самите хора в разговори един с друг…
Внасяйки поправка в древния завет, отнасящ се за толкова интимен въпрос, Христос отхвърля повърхностния смисъл на древната формула – да бъдем сексуално въздържани външно. Нищо външно само по себе си не е истинско, ако то не съответства напълно на вътрешното, - тази мисъл Христос прекарва през цялото Си Учение и се сражава на смърт с всяка проява на лицемерие.
Христос, както отхвърля чистотата на външната страна на чашата при мръсната й вътрешност, така Той знае, че съществува вътрешна сексуална мръсотия – вътрешна развратност, вътрешно, не виждано от окото, прелюбодеяние. И именно това вътрешно, мислено прелюбодеяние, е най-опасно в аспекта на тънката природа.
Ако външно един човек се старае да бъде въздържан в сексуално отношение, но мислите му постоянно са заети с този проблем, не може и дума да става, че такъв човек е въздържан. А какво създават човешките мисли, заредени с енергия на въжделението, ще разберем по-нататък.
“…Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.”
Защо Христос говори така? Защо посочва че, може да има прелюбодеяние и в мислите? За какво тук става дума? Защо не бива това да се допуска?
Ето какво ни говори Съкровеното Учение.
Ако си спомним, че мисълта (мислеобразът), едва роден, вече съществува в своя свят, то няма да изпаднем в шок, когато ни разкажат нещо за нашите сексуални желания. Оказва се, че ако в ума на човека, в неговото въображение възникват различни картини на близост с обекта на страстта, то половият акт дори и да не е извършен на физически план и тайната страст не е станала явна (а може би, и няма да стане!), съвкуплението с обекта на страстта…вече се извършило в невидимия свят, на астралния план!
Именно затова Христос казва, че за прелюбодей се смята не само човек, който е сексуално невъздържан в своите физически постъпки, но и онзи, който извършва същото тайно от хората – в мислите си ”в сърцето”, – та нали именно от сърцето излиза всичко.
Ако човек не може да се превключи върху по-сериозни неща, а продължава да мисли за въжделението, то мисълта му ще породи желание, което ще расте и на свой ред ще засилва предишната мисъл. А повторната мисъл, разбира се, ще усилва желанието. Ще се получи дяволска мелница, която ще превърне желанието в неукротима страст на астрала. И това животно ще разпалва въображението на човека до тогава, докато той не се реши да извърши постъпка.
Обаче всичко това, така да се каже, са външните проявления на физически план, родени от сексуалното желание. А какво става на тънък план?
Христовите думи “всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си” имат по-дълбок смисъл, отколкото ние можем да си представим. Но за това, разбира се, трябва да знаем поне онова малкото, което авторът се опитва да разкаже на страниците на тези книги за съкровената природа на света и човека, за мисълта, родена от човека и силата на въображението му.
Нека се опитаме да разгледаме в сексуален аспект, на какво е способно въображението, предизвикано от “пожеланието”, и какви могат да бъдат последствията от подобно “прелюбодеяние в сърцето”. Ние ще получим още едно доказателство за това, че Учението на Христос изисква не само очистване, но и научен подход. Но науката, върху която стои Неговото Учение, - е Древната Наука за съкровения строеж на света и човека, наука на вече близкото бъдеще, единна с философията и религията.
Когато мъжът и жената се привличат магнетично един към друг, мисълта поражда желание за интимна близост и включва сексуалния рефлекс. През това време въображението на мъжа се материализира, в резултат на което се заражда семе. Въображението на жената също се материализира и подготвя възможност (почва) за покълване на това семе, от което е предназначено да се развие човешкия зародиш.
Както виждаме, организмът и на мъжа, и на жената се подготвят именно за зараждането на дете.
Органите на оплодотворяването, както е казано в Агни Йога, са най-важните.
Но нека да помним, че всички органи, както и всичко съществуващо, са седморни по своя съкровен строеж. Самият принцип на оплодотворяване съществува на всички планове, и това, ако може така де се изразим, е принцип-синтез – върховният принцип на творение във всички Светове.
Органите за оплодотворяване на човека в своето огнено преобразяване не са части на физическото тяло, но... огньове, висшите огньове, които са свързани чрез огнени нишки с всички останали органи.
(В скоби да отбележим следното. Посредством сложни разклонения са свързани помежду си всички органи на тялото.
Всички освен сърцето. Сърцето – е висше създание, духовно. То е истинското слънце в онази система планети (органи на тялото), която може да се нарече човешка слънчева система. Сърцето е престолът на духа, затова то не може да бъде свързано с низшите центрове непосредствено, както не може да бъде свързан директно и духовният разум с мозъка. С низшите центрове пряко е свързана човешката луна.
Да обясним накратко, за какво става дума.
Отварянето на нервните възли – центровете на космическото съзнание, или чакрите, - макар и да позволява възприемането на много фини енергии- все пак не е трансмутация, не е огненото преобразование. След отваряне, центровете трябва да се задвижат. Но и това далеч не е всичко. Понеже във всеки център е скрит огън, то предстои още той да бъде запален, при това, на всички планове /а те са – седем/. По-нататък, всеки огън трябва да се развие до неговото висше, духовно състояние – седмото. Всеки нервен възел запалва другия. Отварянето на 21 център, казва Агни Йога, влече след себе си отваряне на всички разклонения.
Непосредствена връзка със сърцето имат само духовни огньове-центрове./
Въжделението, свързано със сексуален рефлекс – е земно чувство, то се отнася към низшите огньове. Ако то не се регулира от волята и здравия разум, то просто се превръща в животинска страст, която, както не е трудно да се досетим, възниква съвсем не поради това, че човек е решил да създаде потомство. Сексуално настроеният човек просто търси възможност, колкото се може по-бързо да задоволи своето желание – желанието на своя астрал. Така обикновено алкохоликът или наркоманът трескаво търсят доза алкохол или наркотик и, още щом я получат, се успокояват за известно време. Но скоро всичко се повтаря отново…
Въображението е най-тънката материя, духовен огън. Неговото следствие - е семе, физическа материя. Но семето – не е самият духовен огън, това е само неговия носител в света на най-плътната материя.
Физическото семе /както и физическият човек/ се развива от аурата – от своя духовен праобраз, еманацията /излъчване/ на жизнената сила на въображението. Семето, прилича на огъня, който възниква, когато искаш да запалиш парче дърво. Но само по себе си дървото няма да се запали, макар и да съдържа огън. Това е скрит, спящ огън и за да се събуди /за да се извлече от дървото/, е нужна допълнителна енергия. Както и за извличане на огън от камък, е необходим силен удар. Думите на Христос говорят за това, че пожелаващият поглед на мъжа към жената е именно онзи психичен удар, който, сякаш е удара на сечиво по кремъка, извиква мощен приток на творящ духовен огън. Този огън напира в съзнанието на физически човек с огромна сила. И ако се извършва половия акт, огънят се материализира и се изтръгва във физическия свят в своята най-плътна /белтъчна/ форма – във вид на изхвърляне на семето.
“Горко на света от съблазните…”
Човешкото семе е материализирана мисъл.
Единственото му предназначение е да покълне в женската клетка и да създаде човека.
Ако човек не се създава – създава се…нещо друго.
Растението създава себеподобните си. Животните правят същото. Но тези царства са подчинени на Природните ритми безсъзнателно, своя воля няма нито растението, нито животното. И както кокичета не могат да цъфтят през лятото, така и животните в дивата природа не могат да произвеждат потомство извън брачния период. Само човек е единственото на Земята създание, което, ако реши, е способно да сътворява своето потомство по всяко време на годината.
В зараждане на семето – т.е. в материализацията на духовния образ, създаван от въображението, - взема участие целия организъм, всеки орган на мъжкото тяло. Затова древните са наричали семето есенция на човешкото тяло. Тази негова концентрирана същност в микроскопичната капка белтъчина съдържа всички органи във вид на идея – духовния коагулат на енергията. Ако някакъв орган не взема участие в зараждането на семето, то в него този орган липсва или го има, с един или друг порок /причината за много вродени недостатъци се крие именно в това/.
Но мъжкото семе не може да покълне само по себе си без женското поле!
Но… да се изхвърли при някои хора - може!* За това, че половият акт може да се осъществи и без партньора от противоположен пол /в частност, по оня неестествен, а значи, антиеволюционен, начин, за който със сурово осъждане се говори в Библията в случая с човека на име Онан/, е известно от незапомнени времена. Известно е и е осъдено. Осъдено сурово по причини, добре известни на древните, и за които ние сега също ще узнаем.
*Не бива да се бърка естественото явление на полюцята с други видове семеизригване и , преди всичко, с онова, което става при онанизма или при други сексопатологични прояви.
Парацелс казва: “При обикновените pollutionibus nocturnalis /нощното семеизхвърляне, полюции, - ред./ тялото губи сперма без каквото и да било усилие от страна на въображението, и вследствие на това нощните духове не могат да я използват за своите цели”.
Сексуалната невъздържаност и развратеността са много древни пороци на човечеството. За това, какво биха могли да означават думите “прелюбодействал с нея в сърцето си” – най-добре биха разказали, разбира се, специалистите-сексопаталози. Те са събрали достатъчно факти, които свидетелстват, че сексуалното въображение съвсем не е безобидно нещо. Техните болни доказват, че въображението е реална сила. Болното сексуално нерядко поражда сексуални маниаци – престъпници, изключително опасни за обществото, защото сексуалните извращения са неизлечими.*
· Така че дори след излежаване на присъда такива обсебени отново се залавят за старото. В САЩ в някои щати именно поради неизлечимостта на сексуалните маниаци, които се интересуват от деца и младежи, вече са приети решения да се оповестяват гражданите, че в техния окръг се е заселил освободен от затвора извратеняк.
Но истината е в това, че болшинство сексопаталози от отиващата си раса /с чието участие се е извършила прословутата “сексуална революция” на 20 век и се ускорило разлагането на човешкия дух/, нямат представа за съкровената страна на предмета, който се явява тяхна професия.
Когато е “властта на тъмата”, тъмата се просмуква във всички пори на обществото – дори в интимния живот на хората. Затова към края на 20 век много сексолози и сексопаталози вместо да лекуват различни сексопаталогични прояви, са пристъпили към…абсолютно противоположното. Те станаха защитници и разпространители на практически всички патологични прояви. Поддържайки правото за сексуална свобода, те започнаха да препоръчват…развиване на сексуалното въображение, утвърждавайки естествеността на противоестественото. Немалко специалисти от този профил се превърнаха в разложители на милиони “сексуално необразовани” и “сексуално несвободни” хора от всички възрасти, започвайки от учениците. Именно лекарите бяха инициатори на така наречените “сексуално образователни програми” в училищата и различни телеконкурси, които фактически си поставяха за цел да разложат подрастващото поколение от най-ранно детство.
Един от първите пороци, получил одобрението от специалистите-сексолози, е унищожаване на юдейско-християнското отношение към онова, с което се е занимавал библейския Онан /основоположникът на болестта, наречена с неговото име/. Сексопатолозите заявиха на всеослушание, че онанизма съвсем не е болест и, че това не е грях! Това е, уж, абсолютно…нормално явление, а древните просто са били лицемери, невежи. Онанизмът, твърдяха специалистите, е извънредно разпространено явление в човечеството и, както виждате, не станало нищо лошо, цивилизацията се развива, научно-техническия прогрес показва чудеса. Но с подобни заключения специалистите по секс само потвърждават невиждана разпространеност в отиващата си раса на прелюбодеяние във въображението.
Към края на цикъла дори в бившия СССР съвкуплението на хора от един пол е престанало да се счита за прелюбодеяние, при което огненото човешко зърно не може да покълне при никакви условия, то се изхвърля от организма, както отпадъците на храносмилането.
Но семето е живо същество! То съдържа в себе си психично състояние – аурата на своя създател, белезите на пола и, както казахме, зародиши на всички органи на тялото. И ако семето не участва в създаване на човешкия зародиш, а просто се изхвърля навън, за беда човешка, то не загива! /Макар хиляди пъти би било по-добре, ако беше загинало!/
Какво става при такива безплодни материални изхвърляния на безценната психична еманация, която не си поставя за цел създаване на дете? В какво се превръща и какво поражда съдържащият се в човешкото семе духовен праобраз, който притежава всички признаци на организма на своя породител, но така и не прораства в майчината утроба?
В много случаи, когато огънят на въжделението няма за цел създаване на потомство, от човешкия праобраз, съдържащ се в семето, се раждат…елементални същности, които нямат нито човешки облик, нито човешка природа.
Когато тези същности са в състояние на покой, те са безопасни.*
*Е.П. Блаватска нарича тези същества в състояние на покой “субективни протоплазми”.
Но бедата е там, че от хилядолетие на хилядолетие човечеството нито за миг не ги оставя на мира. Христос е дошъл, когато вече е била “властта на тъмата”, затова Той не случайно произнася това, което произнася.*
*Когато е “властта на тъмата”, тя с всички сили и средства се стреми да култивира, да разпаля до предел всички страсти, и сексуалните преди всичко, защото тъмата знае, какво поражда въжделеното въображение и семето, не използвано по предназначение.
Интимния живот е все пак светая светих на мъжа и жената, а затова тук не трябва да има достъп никой друг, освен две любещи се сърца. И ако светая светих /дори на кино- или телевизионния екран/ става предмет за всеобщо обозрение, масово зрелище /както спорта/, с какво тогава това е по-добре от уличната руган, псувня? Дори ако актьорите демонстрират най-обикновен полов акт, тази сцена фактически е предназначена само за да се унищожи онова, което е свойствено единствено за човека – чувството на срам. Срам не усещат само животните, защото те не познават похотта, въжделението, разврата, и докато са животни, те няма да разберат, какво е това. Щом актьорите са хора, значи и на снимачната площадка, и извън нея, те могат да се срамуват или не в зависимост от наличието в тях една или друга мярка на срам. Затова, ако те не изпитват чувство на срам,когато показват на целия свят своя полов акт, а милиони хора го съзерцават, значи в обществото е паднал последния бастион на нравствеността. Режисьора кара актьорите да демонстрират в еротични кадри /за порното изобщо не става дума/ съвсем не обич и нежност, - това е завоалирана под любов именно пропаганда на пошлост и разврат. Нито една нормална жена /а и мъж/ никога, за никакви пари, не биха се съгласили интимната им близост да се заснеме на кинолента и да се покаже на целия свят!
Тези “субективни протоплазми”, тези същности, заредени със сексуална енергия с различен вид, е самата сексуална страст. Нейния напор за задоволяване на ненаситната жажда е извънредно силен. Тези същности в огромни количества запълват пространството на всички места, където се разпалват и задоволяват страстите от подобен род. Те се привличат към хората в стремежа да разгарят техните сексуални страсти за задоволяване…на собствената си жажда!
И през ум не ни минава, какви способности притежават тези астрални монстри, които човек създава от есенцията на собствения си организъм, зареден с една единствена енергия – енергията на въжделението, жаждата за прелюбодеяние. Не стига че тези същности /както и всички обитатели на надземни светове/ са способни да преминават през всякакви физически прегради, а затова проникват без никакви усилия в съзнанието на особено страстни /в сексуално отношение/ натури. И проникват не само с цел да възбудят страстта в човека, за да тласкайки го към съответната постъпка с човека, с помощта на хората да се подхранят с енергия, която е жизнено необходима за тези същности. Те могат до такава степен да замъглят съзнанието, че ще предложат себе си, като се появят пред човека в облика на обекта на въжделението /подобно на материализацията на “духовете на починалите”, по време на спиритичен сеанс/.*
*За тези абсолютно безполезни за природата и едновременно много вредни за хората същества е събран достатъчен материал в специални хранилища на католическата Църква. Когато в Европа се започнал “лова на вещиците”, единствено полезно, което е направила светата Инквизиция, е че е събрала безчетно количество факти за различни психични явления, в това число и за опасността на сексуалното въображение, особено развито при черните магьосници и вещиците, които най-често се съвъкупяват със споменатите астрални същности.
Тези твари си опитват да нападат всички. Те предлагат себе си и на неженени мъже, и на неомъжени жени /или моми/, и на женени мъже, и на омъжени жени. Но могат да овладеят само този, който има болно въображение.
Извиканите от състоянието на покой “субективни протоплазми”, за които става дума, имат ярки полови признаци.
Мъжките се наричат /на латински/ инкуби.
Женските – сукуби.
Към жените се привличат, естествено, елементалите от мъжки род, към мъжете – от женски.
Инкубите и сукубите са безплътното творение на своя породител, а затова и тек между създателя и творението съществува окултна магнетична връзка. Осъзнава ли я човек, или не, няма никакво значение. В някои случаи тя е толкова силна, че ако на тези астрални твари се нанася някакъв ущърб /а те се боят от светлината, огъня, течението, ударите с пръчка, оръжието/, то техния породител усеща това върху себе си във вид на различни неразположения и болести. /Причините на много свои неизтребими болести човечеството трябва да търси именно в сексуалната разпуснатост./
При древните римляни думата инкубаре /incubare/ буквално означава “де се занимава с блудство”, а съществата, за които започваме да научаваме, се наричали “блудливи фавни”. Затова повече от странно, че много католически тълкуватели приемат тези “блудливи фавни” за истински…”Ангели” – “съвършени, богоподобни същества”!
В книгата си “За произхода на невидими болести” Парацелс казва, че прочутия католически богослов, парижки професор по философия от 13 век “Фома Аквинат се заблуждавал, вземайки тези безполезни същества за съвършени същности”.
Подобно на това, как споменатия богослов нарича инкубите и сукубите “съвършени” и “Ангели”, много медиуми и “потънали в мрак спиритуалисти…ги наричат “духове-невести” и “духове-женихи”, - казва Е.П.Блаватска.
В древна Индия едно споменаване за тези чудовища е хвърляло хората в ужас. Всички народи от древността са знаели – това е истинско изчадие на ада, истинските вампири.
Е.П.Блаватска казва, че инкубите и сукубите представляват нещо много по-опасно, отколкото значението, което се влага в думата “кошмар”, винаги стояща неразривно при споменаване на тези същности.
В статиите си Е.П.Блаватска често говори за тях, но по-подробни сведения намираме при Парацелс. В съчиненията си “За произхода на невидими болести” и “За плодовитостта” той говори за инкубите и сукубите доста обстойно, за да даде на непосветените хора поне повърхностна представа за страшната опасност на тези твари.
Размишлявайки над цитираните долу фрагменти, взети от тези трактати, ние ще проникнем още по-дълбоко в съкровената същина на Христовия завет за опасността от “прелюбодеянието в сърцето.”
В посочените преди малко трудове, Парацелс употребява израза “Amore heroes” – “състояние на невидимото тяло, предизвикано от възпаленото въображение, възбудено до такава степен, че се извършва изхвърляне на спермата” не предназначена за раждане на дете/.
“Тази сперма, която постъпва от въображението – пише Парацелс, - се ражда In Amore heroes. Това е вид любов, когато мъжът си представя жена или жената – мъж, за да влезе в съпружеска близост с образа, създаден от разума. В резултат от такъв акт става изтичане на безполезна етерна течност, която не може да породи дете, обаче е в състояние да предизвика съществуване на ларви…Често това е причината за родилните петна, преждевременно раждане, помятания и уродства. Понякога блуждаещите през нощта духове завладяват тази сперма и я пренасят там, където ще могат да я използват за нечистите си цели. Съществуват духове, които могат да извършват с нея “actus” /полов акт - ред./,* също и вещиците могат да правят това: вследствие на подобен actus, се стимулират към живот множество необичайни монстри с ужасяващ вид.”
· За това, че семето, родено в резултат от прелюбодеяние, може да бъде завладяно от низши астрални същности, черните магьосници и вещиците и след това да се използва от тях за зараждане в утробата на бездуховна развратна жена нужното им човекоподобно, но истинско дяволско същество, християнските свещеници знаят.
“Ако човек от един или друг пол има нечисти желания и живо въображение или ако той е страстно влюбен в персона от противоположния пол, бидейки лишен от възможността да овладее обекта на своята страст или фантазия, инкуб или сукуб може да заеме мястото на отсъстващият предмет* и, по такъв начин, магьосниците могат да извикат към съществуване сукуби, а вещиците – инкуби”.
* В романа на бразилския писател Ж.Амаду “Дона Флор и двата й съпруга” ние намираме нещо подобно. Дона Флор е имала мъж, когото страстно обичала, обаче при цялото желание не бихме могли да го наречем верен съпруг. Той бил страстен гуляйджия, сексуално невъздържан, обичал да се забавлява на страни и дори починал по време на карнавал в достатъчно ранна възраст. Но неговата млада и имаща развити “сексуални фантазии” съпруга не е тъгувала дълго в самота, защото много скоро след смъртта съпругът се явил пред нея… “със собствената си персона”. Не я учудила ни най-малко това, че той се появил в екстравагантен вид: чисто гол, но с вратовръзка. Учудило я – и то съвсем леко - само едно, че той е висял под тавана! Починалият прелюбодей е бил същия безгрижен, весел плямпаджия, и също, както преди, сексуално активен. Разбира се той…е продължил съпружеските си задължения. Дона Флор изцяло се задоволявала с такива странни съпружески връзки, и била напълно щастлива. Дори когато се омъжила за нормален човек, тя продължавала да съжителства с “покойния си съпруг”.
/да отбележим в скоби, макар че тази ситуация е взета от художествено произведение, тя не е чак толкова нереална/.
Сега друг пример.
Авторката изказва своето мнение за статията “Летящи от звезди”, напечатана в списание “Приключения и фантастика” бр. 3, 1992. В нея се разказва за 23 годишен бразилски фермер на име Вилас Боас, който бил посетен от извънземни с цел да получат …човешка сперма.
Това е станало на 15 октомври 1957 г. Когато Боас работил в полето, наблизо се приземил светещ обект. От него излезли двуметрови извънземни момчета и започнали да тичат след уплашеният бразилец, като най-обикновени каубои след своенравно биче. Когато го хванали, пришелците замъкнали спермодонора в своята “чиния”, съблекли го и ”оставили да лежи сам”. След малко в помещението влязла млада жена – също гола. Тя се приближила към него и го прегърнала. Това беше, разказвал по-късно Боас, “забележителна мъничка жена с необикновено красиво тяло, големи сини очи, прав нос и миниатюрна брадичка”. /Съвсем като американските гумени кукли, предназначени за последователите на библейския Онан/.
Половия акт с тази непозната, приличаща на кукла, е бил за юнака, по неговите думи, възхитителен. Нищо подобно, както по-късно фермерът заявил на лекарите, той никога не бил преживявал. Обаче “Впечатлението /от акта със 120-сантиметровата “извънземка” се е разваляло само от това, че от време на време жената е издавала някакви странни звуци, така че за момент на Боас му се е присторило, че до него е сякаш някакво животно”.
Л.Д. смята, че за коментар на този случай не би било зле уфолозите да поканят в качеството на експерти и …сексопаталози, които се специализират върху “сексуалните фантазии”. И ако те, на свой ред, биха се обърнали дори и не към най-древните, а поне към средновековните мистици на нивото на Парацелс, щяха да разгледат и версията, която има отношение към темата на нашата беседа. Та нали и ние не опровергаваме, че подобно същество не е същество от нашия – земен – свят. И тогава, може би, “необикновено красивата”, но грухтяща, като фермерска свиня, “извънземната съблазнителка” би изглеждала не като очарователно създание, а като ужасяващо чудовище.
По-нататък Л.Д. разказва случай от своята журналистическа практика. Веднъж редакторът на вестника, в който тя работила я извикал и й казал, че една жена постоянно се обажда по телефона и говори за някакви извънземни, които я посещават, и настоятелно моли да й се изпратят журналисти.
Л.Д. се отправила при “контактьорката” и още от първи думи разбрала, че за никакви извънземни не става дума. Жената е разказала, че “извънземните” /трима мъже и една жена/ идват при нея вече от няколко седмици, винаги над вечер, когато се стъмни. Те се появяват непонятно откъде на балкона /на 8-мият етаж/, тихо говорят помежду си, не се обръщайки към нея и, изглежда, дори не я чуват и виждат. Понякога влизат в стаята, сядат на фотьойлите и пушат. А “извънземката” се качва на шкафа за дрехи и седи под тавана с виснали надолу крака. Те имат човешки облик, само че някакъв неуловим, той през цялото време сякаш се разтяга и се размазва. Пришелците изчезват също така неочаквано, както се появяват.
Единственото, което казах на жената – разказва Л.Д. – че това не са извънземни и редакцията не се интересува от този въпрос. “Ами кой е? И какво да правя с тях?” – възкликна жената. “Изгонете ги” – казах аз. “Да ги изгоня? Защо?! Те изобщо не ми пречат!…А веднъж, представяте ли си? – гласът на жената стана весел, и в него зазвучаха нежни нотки. – Пия чай на кухнята и изведнъж усещам, че някой …ми диша в тила. Обърнах се – няма никой! Но чувствам, че той е наместил на стола зад гърба ми. Изобщо не ме беше страх, тъкмо обратното, интересно е и дори…много приятно от това, че той се притисна към мен…Сега, щом седна да пия чая, той сяда отзад, притиска се и тежко диша. Аз вече свикнах с него. Той е толкова хубав. Толкова го съжалявам. А вчера му казвам: “Ах, ти моя, рожбичко, сложи ми на гърдите своята ръка…”
Не можех да не повярвам на жената, която дори не разбираше, до какво се е докоснала. Но, след като направих няколко намека, разбрах, че няма сила, способна да спре любопитството й и да удържи от сексуален контакт с мерзостна същност от Астрала…
“За да се предотвратят печалните явления от този род, необходимо е човек да бъде целомъдрен, честен, чист в мислите и желанията си, и онзи, който не е способен да пребивава постоянно* в такова състояние, не бива да остава не женен”.
· Тази препоръка се адресира също и към хората, които са решили да се оттеглят от житейските съблазни в манастир. Безполезно е да “умъртвяваме” плътта чрез външно въздържание и безбрачие, ако това не се придружава от пълно въздържане в мислите. А нали, за никой не е тайна, че много манастирски обитатели съвсем не са се отличавали /и сега не се отличават/ с безстрастност и целомъдрие, - фактът, за който човечеството достатъчно добре знае не само от художествената литература, но и от многочислени исторически хроники и съдебни документи.
·
Но инкубите и сукубите никога няма да завладеят човека, притежаващ здрав разум и чисто, възвисено въображение. Само болното въображение и разум, подчинен на низшата природа, постоянно ще нарушава великия и целомъдрен закон на привличане на Двете Начала едно към друго.
Контрола върху мисленето възвисява и мъжа, и жената, и ги защитава от нападенията на сексуалните вампири. Но човека, който само от един хвърлен поглед към стройните крака на минаваща покрай него жена вече се загаря от страст, тези същности не напускат никога. Те безпрепятствено проникват в такива неконтролируеми съзнания и възбуждат в тях най-диви “сексуални фантазии”, развивайки различни патологични прояви.
Именно тези твари изострят животинските инстинкти в човека до такава степен, че изцяло потискат нравственото чувство и унищожават чувството за срам. Чувството за срам е свойствено по природа само на чисти натури.
Ние вече знаем за вредата на натрапчивите мисли с каквото и да е отрицателно качество. Говорихме, че натрапчивите, недостойни мисли са вредни не само за породителя, те предизвикват в пространството истински бедствия и много усложняват отношенията на човечеството с Тънкия Свят. Също така говорихме, че овладяване на мисленето означава не само придобиване на умението да се съсредоточаваме върху определена мисъл, да акумулираме нейната сила, да удържаме в съзнанието ясна, ярка, добра, красива, съзидателна мисъл и т.н. Овладяването на мисленето означава също и придобиване на умението да се освобождаваме от ненужни мисли.
Разбира се, последното е особено трудно. Да си спомним още веднъж думите на Владиката на Шамбала от Огнен Свят /2 част 382/:
“Овладяването на мисълта е огнено действо. Съсредоточаването на мисълта и нейното изпращане е огнено действо. Но още по-голяма огнена енергия е необходима за освобождаване от мисълта”.
Тук е мястото да си припомним и думите на Владиката за това, че мисълта – е храна. С мисълта се хранят не само менталните същества, но и астралните. А сега да приложим думите от Огнен Свят /2 част 381/ относно мислите на въжделението към онези същности, които се наричат инкуби и сукуби: “…веществото на такава мисъл още по-силно ще привлича подобни същности и ще способства за тяхното уплътнение. Нали мисълта е хранителна.”
Редактирано от cимoн на 01.05.02 14:57.
|
Христос-за сексуалното въображение
