Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието.

Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление.

А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.

Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения.

Но това, което е валидно като принцип, ние можем напълно да изясним и с християнското посвещение.
Този метод на посвещение апелира изключително към чувствата, работи с чувствата, и аз мога да посоча седем чувствени изживявания, седем чувствени степени, преминаването през които оказва такова въздействие върху астралното тяло, че през нощта то започва да развива своите органи. Нека да посочим как трябва да живее последователят на християнството, за да мине през тези степени.

Първата степен е тази, която наричаме "измиването на нозете".
При нея учителят казва на ученика:
Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!

А издигнем ли се до животното, то би трябвало по същия начин да се обърне към растенията и да каже: Наистина, аз съм на по-горно стъпало от растенията, но на това по-низше царство дължа моето съществуване.

И ако по същия начин се издигнем до човека, би трябвало всеки, който заема по-високо социално положение, да се поклони пред низшестоящия и да каже: На теб дължа моето съществувание!

И всичко това продължава нагоре до Христос Исус. Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте. Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание.

Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал:

Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото чувство, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това чувство, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом.
Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно. А едно друго реално усещане се изразява под формата на могъщо видение в астралния свят, където вижда като пред себе си "измиването на нозете", преклонението на по-висшата степен пред по-низшата. И тогава в астралния свят човек изживява това, което в Евангелието на Йоан е описано като исторически факт.

Втората степен се състои в това, че на ученика се казва:

Сега ти трябва да пробудиш в себе си едно друго чувство. Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света!

И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на "бичуването".

Тук аз описвам нещо, което е изживяно от стотици хора и чрез което те са постигнали способността да се издигат в духовните светове.

При третата степен ученикът трябва да си представи, как най-святото, което притежава и за което е готов да се застъпи с цялата сила на своя Аз, е обсипано с подигравки и презрение. И сега той трябва да си каже:

Аз съм длъжен, каквото и да ме сполети, да остана изправен и да се застъпя за това, което е свято за мен!

И когато истински се потопявал в това чувство, той усещал нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал "трънения венец", окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.

Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения. Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.

Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името "Аз". Тази степен трябва да го доведе и до усещането:

"Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха!"

И тогава настъпва нещо, което се нарича "изпитанието на кръвта". Това, което в много други случаи се при ближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена. По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар. кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на "разпятието".

Можем накратко да опишем петата, шестата и седмата степен.

Петата степен се състои в това, което се нарича "мистичната смърт". Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят. Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата – ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено. Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е "слизането в ада".

И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.

Шестата степен наричаме "полагане в гроба и възкресение". Сега ученикът се усеща като едно цяло със самата Земя; като разпрострян в цялото планетарно тяло на Земята. Неговият живот се разширява до размерите на планетарния живот.

Седмата степен не може да бъде описана с думи. Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата. Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа. Нарича се "възнесение" и представлява пълното включване в духовния свят.

Тук завършва и диапазонът от чувства, в които ученикът трябва да прекарва, докато медитира в условията на своето будно дневно съзнание. Когато ученикът се отдава на тези изживявания, те се намесват толкова силно в неговото астрално тяло, че през нощта там, в астралното тяло, е възможно формирането на вътрешни възприемателни органи за духовния свят.

При розенкройцерското посвещение ученикът не минава през описания диапазон от чувства, но и там въздействието е същото.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма. И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.

При такъв строеж на астралното тяло, се стига до там, че пластичните промени в него трябва да бъдат внесени също и в етерното тяло. Както с един печат пренасяме издълбаното в него име също и в червения восък, и то вече се намира и на двете места, така и астралното тяло прониква и в етерното тяло, пренасяйки там своите нови качества.

Първите опитности в усъвършенствуването на астралното тяло са едни и същи при всички методи на посвещение. Отделните методи се различават само според начина, по който астралното тяло пренася своите нови качества в етерното тяло. За тези разлики ще говорим утре и ще посочим основните отличителни белези на трите вида посвещение, които са възникнали в хода на следатлантската епоха, както и значението на самото посвещение за еволюцията на човечеството. Тогава за нас ще станат съвършено ясни и онези части от Евангелието на Йоан, които все още не сме обсъждали.


Р. Щайнер


Край на Лекцията