Продължение на Лекцията от 23 май 1908


Нека сега да спрем вниманието си на факта, че събитията, предхождащи възкресението на Лазар, носят в себе си велики истини, но и че авторът е запазил най-важните подробности за главите след възкресението на Лазар.
И той навсякъде подчертава, че съдържанието на неговото Евангелие може да бъде разбрано само от човек, който е до известна степен посветен.
Ето защо на различни места той посочва, че относно нещата, съобщени в първите глави, сме изправени пред един вид посвещение.

А всъщност има посвещения от различна степен.
В една от формите на източното посвещение например, се различават седем степени и те се означават с различни символни имена.

Първата степен се наричала "Гарванът", втората - "Окултният", третата - "Воюващият", четвъртата - "Лъвът".
Петата степен в различните народи, които все още са усещали кръвното родство като един вид израз на тяхната групова душа, се означавала с името на съответния народ;
например, петата степен на посвещение при персите гласяла "Персиец".

След като вникнем в значението на тези имена, ще се убедим, че употребата им е напълно оправдана.

Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там.
В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение.
Следователно, за "Гарван" се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят.
Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън.

При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.

При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента "Воюващ" не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.

Степента "Лъв" означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия.

Шестата степен носела името "Слънчев герой", а седмата степен - името "Отец".

Сега за нас е важна петата степен.

През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа.

Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа.

Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух.
Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.

Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Съдбата го отвежда пред Христос.
Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него.

Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.

Обаче Христос веднага разбира Натанаил.
Това се потвърждава от два факта.

Как сам Христос нарича Натанаил?

„Ето един истински израилтянин!" (1,47)

Степента на посвещение носи името на съответния народ.
Както при персите посветеният в петата степен се наричал "персиец", така и всред израилтяните той трябва да носи името "израилтянин".

Ето защо Христос нарича Натанаил "израилтянин".

А после му казва:

„Преди Филип да те повика, видях те, когато ти беше под смоковницата!" (1, 48).

Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например "стоенето на Буда под дървото Боди".
Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.

С тези думи Христос иска да му каже:

О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях.

И сега Натанаил Го познава:

„Натанаил Му отговори: Учителю! Ти си Син Божий и цар В Израел." (1, 49)

Думата "цар" тук означава:

Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш:
"Видях те, когато стоеше под смоковницата".

На това Христос отговаря:

„Ти ми Вярваш, понеже ти казах, че те Видях под смоковницата; и по-големи неща от това ще Видиш." (1, 50)

Думите "Истина, истина" (1, 51) ще разгледаме по-нататък.

После Христос казва:

„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да Възлизат излизат над Сина Человечески!" (1, 51)

И така, онези, които могат да познаят Христос, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега.

Какво означават тези забележителни думи?



Рудолф Щайнер