|
Продължение на Лекцията от 23 май 1908
Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество.
Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора.
Вече казахме:
В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят.
После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране.
На това обаче се гледаше като на един вид вплитане в материята, като дегенерация, като един вид отпадане от божествения свят, и възникваше въпросът:
"Откъде води началото си това, което човекът притежава днес?
Откъде е паднал той?"
Колкото по-назад се връщаме в миналото на Земното развитие, толкова повече откриваме, че под влияние на топлинните състояния твърдите субстанции все повече преминават в течно състояние.
Обаче ние знаем, че човекът съществуваше дори и тогава, когато Земята беше течна планета (в една от предишните фази на своето съществуване).
Но тогава човекът беше в много по-голяма степен свързан с духовния свят, отколкото по-късно.
Колкото повече Земята се втвърдяваше, толкова по-бързо се материализираше и човекът.
Човекът се съдържаше във водата на течната Земя; но той можа да стъпи върху нея, едва когато тя се втвърди до необходимата степен.
А втвърдяването на човека пораждаше следните мисли:
Човекът е роден от водната Земя и тогава той е бил дълбоко свързан с божествения свят.
Онези, които трябваше да си спомнят тази древна връзка с божествения свят, бяха кръщавани с вода.
Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи:
Не забравяйте своята древна връзка с Боговете, както и това, че сте станали нечисти, слизайки до днешното състояние!
Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят.
Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл.
То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание.
(Подробно описание на същността на тайнството ВОДНО КРЪЩЕНИЕ Щайнер дава в )
Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин. Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили.
Човекът може да се свърже с Боговете чрез "светия" и непомрачен Дух.
Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение.
Обаче кръщението със "Светия Дух" е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето.
(Дълбоката тайнствена същност на Кръщението с ОГЪН и ДУХ Щайнер описва )
Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино.
Дионисий е разкъсаният Бог, който се вмъква в отделните души, така че отделните части не знаят вече нищо една за друга.
Човекът е раздробен в безброй отломки, захвърлен в материята чрез всичко онова, което благодарение на алкохола - символа на Дионисий - беше дадено на човечеството.
Обаче сватбата в Кана Галилейска загатва за друг, велик принцип.
Това е педагогическият принцип на еволюцията.
Разбира се, има и абсолютни истини, обаче те не могат да се дават на човечеството по всяко време.
Всяка епоха има своите особени тенденции, своите особени истини.
Защо днес ние трябва да говорим за реинкарнацията и т.н.?
Защо трябва да се събираме в групи и да изучаваме Антропософията?
Рудолф Щайнер
|
Кръщението с Вода и Кръщението с Огън и Дух [re: Mish-o]
