Продължение на Лекцията от 23 май 1908
А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл.
„Онзи, който идва отгоре, е над всички.
Който е от Земята, земен е и говори за земното.
Който идва от небето, той е над Всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство.
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен.
Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи;
понеже Бог не му дава Духа с мярка."
Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят.
Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
Налице бяха предварителните условия за това разбиране.
Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи.
За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи.
Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква "мярка".
Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога.
А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове.
Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове.
Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства.
А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници. Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават.
"Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово."
Ето как стоят нещата.
Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство.
Когато четем: "Бог дава Духа не според мярката", това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката.
Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката.
Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа.
Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието.
И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа.
Тук под "мярка" следва да се разбира "мярка в сричките", която е в основата на художествено построената човешка реч.
А предхождащото изречение гласи буквално:
"Този, който обхваща Бога в "Аз-съм", дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога."
Край на Лекцията
Рудолф Щайнер
|