Продължение на Лекцията от 23 май 1908


А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера:
Сватбата в Кана Галилейска, която често наричат "първото чудо", макар че би било по-добре да го наречем "първото знамение", което извърши Христос Исус (2, 1-11).

Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.

Първоначално тук става дума за една сватба.

Но защо точно в Галилея?

Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос.

А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа.

Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек.

Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.

Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят.

В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.

Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов;
от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.

Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.

Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът "Аз и Отец Авраам сме едно", означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв.

Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство.

В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства.
В началните периоди от развитието на Земното човечество, "близките бракове" отразявали естественото състояние на нещата.

Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност.

Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство. "Евреин" е този, който е евреин по кръв.

Христос Исус не се обръща към този принцип;
Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва "чудото" не в Юдея, а навън, в Галилея.

Галилея била област, където се смесвали жители от всевъзможни племена и народности.
"Галилеец" означава "мелез".
Христос Исус се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен.

И тъкмо от това, което е залегнало в основата на този вид размножение, трябва да израсне нещо ново и то вече няма да е свързано с материалния характер на любовта.

Ето защо това, което Той има да каже, е казано по време на сватбата в Галилея.

И все пак - защо по време на сватбата?

Рудолф Щайнер