И сега също четете много внимателно текста.
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше шест каменни делви, поставени, както се казва, за да служат за "ОЧИЩЕНИЕ НА ЮДЕИТЕ";

И СЛЕД ТАЗИ БАНАЛНА КОНСТАТАЦИЯ ИДВА ЧУДОТО С ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ВОДАТА ВЪВ ВИНО.

Как да обясним това, от чисто външна гледна точка, ако не станеше нищо друго?
Каква вяра може да има онзи, който вярва в това чудо, който мисли, че едно вещество е могло да се превърне в друго?

С едно обикновено тълкуване не можем да решим този въпрос.

Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода.
Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени.
Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер....

Това е невъзможно. Явно, делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени, има един особен смисъл.

"ТОВА, КОЕТО ВИ КАЖЕ ДА СТОРИТЕ, НАПРАВЕТЕ ГО!"
беше казала майката към слугите.

От каква вода имаше нужда Христос?

На него му трябваше вода, извираща от изворите на природата.

Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава, докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.

В Евангелието няма нито една излишна дума.

Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея.

От момента, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "КОЕТО ПРЕМИНАВА ОТ МЕНЕ КЪМ ТЕБЕ", чудото, описано от Евангелието може да бъде извършено.

Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то;
ИЗРИЧНО Е КАЗАНО, ЧЕ ТОЙ НЕ БЕШЕ ВИДЯЛ КАКВО БЕШЕ СТАНАЛО, А САМО СЛУГИТЕ БЯХА ВИДЯЛИ.

И под впечатлението на това, което беше станало - водата има вкуса на виното - това ясно се казва:
ТАКА ЩОТО ЕДНА СИЛА, ИДВАЩА ОТ ДУШАТА Е ПРОИЗВЕЛА ДЕЙСТВИЕ ЧАК ДО ФИЗИЧЕСКИЯ ЕЛЕМЕНТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО.

Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да придаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?

В нея живееше това убеждение, че този, когото другите наричаха неин син, беше станал дух на Земята.

Тогава голямата сила, която живееше в нейната душа, съединена със силата, която живееше в Исуса - действуваща от него към нея - можа да има резултата, който знаем.

Така това първо чудо и всички обстоятелства, които го заобикалят, показват много добре, как върху физическия свят можа да бъде упражнено едно действие, което идваше от хармонията на душите, от това, което още беше свързано с кръвните връзки.

В това първо чудо Христовата сила се проявява най-малко.

Тя още имаше нужда да бъде подкрепена от силите на майчината душа и от силите на природата, които се намират в прясно черпената вода.
Тук Христовата сила се намира още в своята най-слаба проява.

Но важното е, че тази сила преминава в една друга душа, подготвена да я приеме, и от там произвежда своето действие.

Същественото е, че Христовата сила има мощ да подготви също и другите души, за да се прояви действието:
ГОСТИТЕ СЪЩО СТИГАТ ДО УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ВОДАТА ИМА ВКУСА НА ВИНОТО.

Но една истинска сила нараства, действувайки.

Вторият път, когато Христос трябва да упражни своята мощ, тази последната е вече нараснала. Както е вярно, че всяка сила расте като се упражнява, това още повече важи за една духовна сила, когато при нейната първа употреба тя е дала добър резултат.

Р. Щайнер